Зверовете от клетките са излезли
и за свобода скандират
зверове едно време, сега човеци
значението не помнят, но свободата искат
и не се сещат как в сивите си клетки
от девет до пет са кротки и послушни
надничат през ръждясалите решетки
мамени стотици пъти, а уж човеци умни
истина какво е не си спомнят
и тя някъде със свободата
допреди две години на трапеза при едни бедна, при други – богата
беше напълно забравена…
Но тогава за какво се борят?
Питам – как се излиза от тази бездна?
Сто и дванадесети в света – какво е мнение,
на затворени врати ли да го кажа
съжалявам, че стана тема политическа,
но каквото на ума –
това и на уста
затвори вратата – искам нещо да ти покажа…
Автор: Пролетина Палова
Пролетина Петкова Палова е родена в град Бургас. Учи публицистика във Виенския университет в Австрия. Има спечелено първо място в конкурс „Млад разказвач” на името на Атанас Радойнов за разказа „Приютът” за възрастова група от 18-25 години и награда от Черноморска асоциация на жените 2000. Нейна поезия е публикувана в литературното бургаско списание „Алманах”, разказ и стихотворения във вестник „Компас”. Награда за разказа „Въдицата” в Никулденския конкурс 2019, организиран от Gramofona.