Роуз Вълшебната Ми Кръстница
Роуз Вълшебната Ми Кръстница обикаляше тихо ниско над града. Беше 3 часа сутринта и по улиците беше тихо. Скоро щяха да тръгнат чистачите и да заличат следите от порочната нощ. Роуз нарочно излизаше по това време , когато другите вещици вече бяха достатъчно пияни и ги мързеше да правят бели след нея. Тя яхваше старата метла и тръгваше да ориса всички бебета, родени през последното денонощие. И да поправи това, което някоя станала на криво нейна колежка беше сътворила по-рано. Роуз беше добра вещица и даваше на малките същества само най-хубави неща – красота, любов, кариера, здраве, многодетие, щастие, любими, пари, успехи, уважение, дълъг живот. Често не всичко наведнъж, но така беше по закон. Тук-там посипваше по малко трудности, колкото да могат хората да оценят хубавите неща. Където можеше неутрализираше болестите и нещастието, но и това не винаги беше възможно. Някои от колежките й бяха по-млади и доста силни.
Тази нощ нямаше много работа. Три момченца и две момиченца. На едното момченце даде знания и щеше да стане професор по антропология. На другото даде талант. То щеше да стане известен цигулар. Третото вече беше получило орисия да обира хората, но Роуз поправи това и след 3 години в затвора, щеше да стане писател. Двете момиченца получиха красота, разбира се, любов и по един богат съпруг. За едното щеше да е втори, но това беше всичко, което Роуз успя да направи. И такива бяха желанията на майките им, които не бяха много умни.
Доволна от свършеното, Роуз обърна метлата с намерението да се прибере и да си налее чаша вино преди да се прехвърли в другото измерение, което хората наричаха „сън“. Там тя чуваше мечтите и желанията и се опитваше да направи максималното, за да ги удовлетвори. Често чуваше: „Дай ми 1 милион!“, но това почти никога не беше добра идея. Хората искаха слава и богатства, но никой не знаеше какво да прави с тях. Ставаха политици или ламтяха за още пари, за по-големи къщи, за коли и за други хора, които да им се подчиняват и забравяха за важните неща. Те не обичаха, а притежаваха. Лошо. За следващия им живот. За такива Роуз не можеше да направи нищо втория път.
Роуз Вълшебната Ми Кръстница потегли бавно към дома, оглеждайки се за боклукчийските коли. Колко много боклук изхвърлят хората, помисли си тя, прелитайки над пълните контейнери до болницата. Изведнъж долови някакво скимтене. А, не, котки не орисвам!, помисли магьосницата, но в този миг осъзна, че не беше котка. Приближи се и паркира метлата до оградата. До контейнера имаше вързопче. Сложено в някаква голяма грозна купа. Роуз взе посинялото бебе и понечи да ритне купата, но кракът й, обут в любимите й червени ботуши, увисна. Не беше купа. Беше маска, обърната към паважа. Тя я вдигна и веднага я хвърли обратно. Беше страшна и грозна. Някакво чудовище. Бебето утихна и Роуз се уплаши, че го е изпуснала. Погледна вързопчето. Странно, от там я гледаха две тъмни очи. „Новородените не виждат“, помисли си Роуз, а бебето се усмихна. Вълшебната Кръстница се огледа объркано. От къде се взе? Нямаше информация за още едно бебе днес. Не и в този квартал, който й беше поверен от години.
Роуз затвори очи и потърси родителите му. Тъмно. Тъмно. А, една светла точка се отдалечаваше бързо на юг. Настигна още светли точки и потъна в тълпата. Стана червена и затрептя. „Така изглежда голямата мъка“, сети се Роуз и разбра, че току що една майка е била принудена да се откаже от рожбата си. Вероятно е стояла наблизо, за да види кой ще я намери, като се е надявала това да е някой от болницата. Роуз разбра, че само циганка би доверила бебето си на магьосница. Знаела е, че в този час минава Вълшебната Кръстница и я е избрала. Роуз погледна маската. Бог Кришна. За циганите индийският бог съвсем не е страшен, но магьосниците изобщо не харесват тези неща. Не е хубаво да се смесват магиите, че стават доста шантави работи…
Автор: Екатерина Капрова