невъзможност
да избягам
да се скрия някъде
за да не срещна злото
може би
ще успея да изтрополя
по калдъръма на детството
да уплаша тъмното
или да се търкулна
по онази голяма поляна
където се гонят децата ми
да се свия на топка
в светлосиния им балон
или да спра да слушам новини
да чета и да виждам хора
да избягам
да се скрия
на съседната улица
в съседния град
в зимата
в лятото
да изляза в отпуск от себе си
да не ми пречи тялото
да се стопя
нали през март и април
се топят снеговете
но
кой би ми дал гаранция
че няма да попия
в нещо или някого
и да поникна пак
за да се срещна
със злото
черницата
опитвам се да си спомня всички дървета и всички хора…опитвам се да си спомня себе си… /Лусия Бърлин/
първо черницата
после Мария
черницата с лилавите
мастилени плодчета
и Мария
с голямата красива уста
черницата е висока
Мария също
пораснала само на ръст и години
Мария обича черницата
и черницата обича Мария
само на нея е дадено
да се катери до горе
и да ни брули черници
Мария е няма
но обожава да ни слуша
подканя ни с жестове
а ние викаме викаме викаме под черницата
тя ни събаря най-вкусните плодчета
усмихва се с голямата си уста
даже не вкусва черниците
за да има за нас
малките палета
с лилавите устни и пръсти
къде са козите
кой ще пере
защо не си сготвила
вика брат ѝ
Мария се свива
за да посрещне юмруците
черницата потреперва
а ние мълчим
като неми
и гледаме
тънката струйка
по голямата ѝ красива уста
като сок
от черничеви плодчета
да те подуши Матилда
звучи сякаш
Матилда е дребен гол пинчър
който се дере от лай на алеята
просто защото умира от страх
при вида на бягаща
насреща му фигура в анцуг
със затапени от слушалки уши
или
добродушна вълнеста шотландска овчарка
която пъха остра любопитна муцуна
между ръба на дънките
и маратонките ти
иска да ти близне чорапа
и да отскочи
за да си играете
Матилда
хубаво име
има мелодия
само ония
които четат Драго Янчар
настръхват
и си представят
заскрежените борове
пълзящите между тях
униформи в два цвята
натъпкани до краен предел
с отчаяние и безразсъдство
да се дебнат
по човешки
сърцата им да се вледеняват
от дъха на Матилда
а душите им
да избухват от страх и злост
пак и пак
докато по земята
се заселят
само
празните униформи
——————————————
„да те подуши Матилда“ = да се разминеш на косъм със смъртта /Драго Янчар, „И любовта също“/
приумиците на смъртта в жегата
смъртта броди нощем
по прашните улици
след като цял ден
е спала на сянка под узрелите джанки
още и сладни по устните
но вече надушва кръв
тя отдавна не е онзи скелет с косата
има съвременен образ на млада жена
с пищни устни
и пухкави бели ръце
отбягва да се претоварва денем
заради жегите
обича предизвикателствата
не е удоволствие да отнесеш някого
който те чака от месеци
има странни приумици
питайте Сарамагу
нощем преди разсъмване
е хладно и тихо
прахта хлипа
под босите и нозе
кой ще ти слуша прахта
ето ти бял объл камък
пасва на младата ти ръка
хей момче
удряй удряй удряй
всичко е в удара
обичта и омразата
болката вярата и неверието
врелия ненаситен гняв
към света и покварените му жители
към всички
към всеки
към пожара
разпален в собствения ти мозък
дай ми сега
това смачкано кърваво още топло тяло
да го прегърна
да си го отнеса
после ще дойда за теб
Автор: Живка Иванова
от стихосбирката „POMPEII RED“, изд.“Знаци“/2021/
Живка Иванова Василева – преподавател по английски език и преводач от/на английски и от руски. Родена в гр.Стара Загора. Завършила РЕГ“Максим Горки“ в родния си град и ВТУ“Св.св. Кирил и Методий“, специалност английска филология.
Автор на поетичната книга – „Вторникът е зелен” /”Фабер”ВТ, 2011,редактор Кръстьо Раленков/, книга с лимърици – „99 лимърика с български привкус” /Script Design Studio,2015, редактор Кристофър Бъкстон/, сборник с разкази – „Плетачката“ / „Жанет45“,2016 / и стихосбиркрките „ОцеНяване на видовете“ /редактор Катерина Стойкова / „ФаберВТ“/2017, и „POMPEII RED“/ „Помпейско червено“/, редактор Катерина Стойкова, /ИК“Знаци“, 2021/.
Публикувани преводи на поезия: Вл. Висоцки, Р. Рожденственски, Марсианските поети /UK/ в сп. „Факел”, в-к”Литературен вестник”, сп.”Море”; собствена поезия и проза – във в-к”КИЛ”, в-к „Марица“, в-к“Компас“, сп.”Море”, алманах”Бургас”, сп.”No Poezia”, ел. списания „Пъблик-Рипъблик”, „Диаскоп”, „Drunkenboat“/USA/, сп. „Антимовски хан“/бр.4,2018/, сп.“Кула“/бр.1,2019/, „Свято слово“, 2021, „Книжевно житие“, Скопие, 2021. Преводи на мои творби са излизали на английски, македонски и персийски език.
Трета награда на конкурс за поезия „Паметта на водата”, гр.Бяла, 2012.
Първа награда на Кулски поетичен панаир „Йордан Йончев”- 2014.
Номинация в Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша”,2015 и публикация в ІХ издание на алманаха.
Грамота на Националния литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев”, Варна, 2015 и публикация в алманаха.
Годишната награда на Община Бургас за проза, 2016, плакет „Пегас“ за сборника с разкази „Плетачката“.
Номинация за поетичния конкурс „С море в сърцето“, Царево, 2017 и публикация в алманаха.
Номинация за годишните награди на Община Бургас за поезия, 2017, за стихосбирката „ОцеНяване на видовете“.