Животът пак ми хвърли ръкавица
и аз веднага я приех
душата ми, нали е волна птица
политна и отново своя път пое.
Дали е туй поредно изпитание
и докога ще си играем на ези-тура?
Нима не съм ти вечното завоевание
Животе мой, аз трудно ще те разбера.
Защо ли се надбягваме със тебе
и все се мъчим да се надхитрим,
а всъщност сме отдавнашни другари
и вече трябва да се спогодим!
Доказаха за сетен път приятели
и обич , дружба, свобода и жест
и всички заедно сме изпитатели
във този неизбежен наш протест.
И нека с теб се разберем веднъж завинаги
не бързай с нещо да ме предадеш,
защото има още много минало,
което занапред да създадеш!
Имам нужда от малко поезия,
технизирани мои дни,
неразбрана компютърна истина,
време, дишащо със пари.
И се сещам за нечии стихове,
за делфини литургия струи,
съпротива стаена, смислена,
притаена, смирено мълчи.
И потъва в сърцето ми някъде
вкус на сълзи и малко море,
аркансилови думи – истини
търсят своите брегове.
Пълнолуние – мида есенна
сбира бавно солта на прах –
във черупката е душата ми,
крие себе си, ала пак,
прави опити през пролуките
все пак да изтече –
не солта да запази в себе си,
а сама да се отрече.
Автор:Елена Трендафилова