В ТАЗИ СТАЯ

Тази стая, точно

тази стая беше гозба, Продължете да четете НАТАША САРДЖОСКА →

ИЗРОНЕНИ ДУМИ

Изтърсих трошици от чаршафа
и не забелязах, че съм изронила
и думите
…
А когато после мисълта ми потъна в гърлото
в родилните болки и в небето затворено
видях че врабчетата с пълни стомахчета
и клюнчета насън са отпуснати
в една линия дремят
на която небе и земя се допират
в безконечен брой точки

ЧОВЕШКИ КАПКИ

искам да седна до прозореца
и цяла вечност да гледам
в размноженото Боже лице
което цеди се капка по капка
по стъклената душа на човека

ЕЛЕКТРОННА СПИРАЛА

нашите гени са само ларви в безкрайно море,
в което спят кодовете на времето
с електронна спирала
живота заробваме,
а той и така си умира по веднъж в месеца
в кръв и стомашни болки,
на това място издигаме гроб
без надпис,
защото никой не иска да знае
къде е погребан животът му,
нито къде вече няма живот,
защото по-лесно живеем така,
когато не знаем, че животът ни вече умрял е
ние сме зомбита с илюзията за Бог
сред човечество от единици и нули
разбуди в нас времето, Боже,
пусни ни да тичаме в реката още веднъж,
преди да се върнем във къщи

ЕЛЕКТРОННА ЛЮБОВ

от витрината на желанията днес любовта се продава,
в Книгата с маски, където всеки си има селфи
с duck face на отчаяние,
като поп-ъп на меланхоличното всекидневие,
в общество, в което може да се купи всичко
само за 299 денара и където всичко е с 50% намаление,
а само душата е наистина обезценена

СИНУС: приказка за дробната черта

1.
думите които не си казваме
летят над главите ни
като празни облачета над дробна черта
над къщата без гласни връзки
над страната която никога не я показваме
ако и да я гледаме в очите
2.
думите които премълчаваме
искаме наведнъж да изречем
но се плашим че ще ни вземат
това което никога не е било наше
3.
думите които закопаваме
един ден ще проговорят и ще ни обърнат гръб
и всеки от нас ще си замине в своето време
за да разкаже по свой начин приказката
със свои думи и със своя кръв
и няма да можем да излезем от нея
над дробната черта – тя
под дробната черта – ние
затворени в триъгълника на своето раждане
4.
един ден като гръм ще ни удари
приказката с нашите лица
така слепи и глухи
наистина не знаем къде живеем
наяве или пък насън
5.
един ден и думите които не носим под езика
ще ни отмъстят ще ни изплюят като камъче
и ще ни забравят
а приказките ще живеят в други лица
които няма един-друг да се убиват
та да живее в тях смъртта
и тогава отново ще се измислим
скрити в облачета
над дробните черти и немите триъгълници
всички даже и не научихме
че не трябва смъртта да убиваме
с ГМО със замразени яйцеклетки
и запазени сперматозоиди
…………………..

превод: Елка Няголова

Даниела Андоновска-Трайковска
Родена е през 1979 г.в Битола, Република Северна Македония. Поет, белетрист, редактор в списания, литературен критик, доктор на науките и редовен професор по методика на езика и литературата в Педагогическия факултет на Университета „Св. Климент Охридски“ в Битола. Акредитиран ментор на докторски студии с над 100 научни публикации, участник в значими международни образователни и научни проекти. Съосновател е на Университетския литературен клуб и инициатор за създаването на Центъра за литература, изкуство, култура, ораторство и език, където активно работи и по проекти от областта на литературата. Член е на Дружеството на писатели на Македония (ДПМ) и на Битолския книжовен кръг (БКК), както и на Македонското научно дружество (МНД) – Битола, където е председател на Редакционния съвет. Главен редактор на списанието „Раст“, редактор на списанията „Современи дијалози“ и „Книжевни елементи“. Има пуликувани книги с поезия: „Дума за думата“ (в съавторство със Златко Жоглев и Гордана Стояноска), „Поема за маргините“ (с Гордана Стояноска), „Черна точка“, „Следи от стъпки“, „Три“, „Къщата на контрастите“, „Електронна кръв“, сборник с разкази „Кафе, чай и червено небе“, Преведена е на много езици. Включена е в редица литературни списания и антологии. Лауреат на няколко значими национални и международни награди.

Из сборника ОТЛОМКИ ОТ ДУМИ, издателство “ebaol” Хамбург

от погледите
скрит си
не ще те
назоват
не се описваш
с думи
не се изпяваш
с тон
в градината на дзен си
в лехата отпечатък
предчувствие което
в роса се утаява
ах перли на душата
храна за ранни птици

СЕНКИ

Името ти викам
в сенки на дъбрави
дълго не си спомнях
овала на тялото ти
което рисувах
с тонове и с думи
младостта ни носеше
по течението
и безгрижно плувахме
аз във теб и
ти във мен и
кой ще стигне първи
до брега заветен

Сега плувам сам по
лунната пътека
жълтите листа са
арка над главата ми
студ пронизва иде
безпощадна зимата
струва ми се чувам
твоя дъх над ледника
да ми шепне твоето
име на разсъмванe

ПРИЗНАНИЕ НА УСТНИТЕ

По ъгълчетата
на твойте устни
усмивката събужда
сънени трапчинки

Вкусът на топло
лате макиато
още гъделичка
небцето и езика

Неволно докосване
верижно взривява
слънца и галактики
цялата вселена

С червило очертаното
отверстие на Оракула
присвий, дай на езика си
възможност да ме вдиша!

ЕСЕННО БЕЗВРЕМИЕ

Лебедово езеро в мъглата
Лодките безшумни
в утринната мараня

Безбрежно

вслушвам се кресчендото на
дивите токачки

листопада
грижливо избягвайки

който тук отеква
като гонг

потрепервам
пред епично застудяване

и дълбоко вдишвам
за последно

Чайникът подсвирва си
тъй весело
на студа напук

Есенно безвремие

В ГРАДИНАТА

от клона провисвам
с главата надолу
пускам се и падам
право в тази мрежа
майка ми която
от думи изплете
да завие с нея
моите копнежи

днес дървото рухна
тъй като гласът ми
брадвата на времето
не успя да спре и

дъх на черна почва
трева окосена
висят като призрак
в листната корона
на дърво което
посади баща ми
след смъртта на майка ми

КАПУЧИНО 1

млечни айсберги се носят
през капучинирано море
сребърна лъжичка бавно
кафеникавия гръб прорязва
ледените цветя от прозореца
срутват се кристално чисти
в езеро от амарето
сеят пролетни трохички
по наметката на зимата
а под хоризонта слънчев блат

В ДУИНО

в дуино ще се срещнем
да поработим
в словната кариера
изсичайки
метафори и тропи
с горелки срички
от старите къщи и
ще преброиме точките
по гърбовете на калинките
какво щяхме да правим
в дуино
ти ме питаш
да поработим
казвам аз
не и да пишем

ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ

около пъпа татуирана е
бомбена яма

зърната на гърдите са прободени
с халка – взривател на граната ръчна

а между бузите на дупето
на карабина дулото е втикнато

между бедра набъбва вместо клитор
граната заслепяваща със джипиес

лъскаво седмично телевизионно шоу
разгръща се с развратна простотия
къде, питам ви аз, къде

поне веднъж се възмутихте?!

ЗА КАКВО СТАВАШЕ ДУМА ?

когато каин уби авел
ставаше дума за завист

кроманьонецът уби неандерталеца
и причина бе еволюционният подбор

александър пък разбива ксеркса
заради световното господство

хитлер раздели със сталин полша
и това бе първата глобализация

сащ подпали виетнам с напалма
да разучи горските пожари

ал-кайда ще ни ислямизира
с кървав наместо църковен данък

сащ лишиха ирак от култура
заради стопанските аспекти

става дума винаги за интереси
никога за общия консенсус

ПОТОК ДАННИ

с боси нозе
да усещаш водораслите
които между пръстите
разделят прилив – отлив
на хоризонта
липсват бутилки
нито ред в стъклото
новината в мрежата
плува невидима
в потока данни
без прилив – отлив

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ХОР

звездата гори
от шестте ъгъла
разпалва стоманене буря през лятото
който седи в масленената горичка не се колебае дълго
още ли кръщаваш
в йордан, йоане?
объркват ли още босите ти следи
в кървавия пясък на юдейската пустиня
твоите ученици
ловци на
души
?

СЕНЧЕСТА МЪГЛА

чувствам сянката ти
мъгла нетрайна
в клоните
на плачуща върба
тя улавя слънцето
от листата
свива огнените копия
на пламтящ венец

отчупен от траурните коси
вземам един клон
и подкарвам колелото
по надолнището

САМО ЕДНА ЦЕЛУВКА

ела
дай ми една целувка
една единствена само
за нощта
в която ти ме подлудяваш
с любовния си аромат
оплиташ ме във чувствата си
със свойта необузданост
отне невинността

една целувка
само една единствена
отново да усетя
вкуса на дива мащерка
който лепне
по устните ти
като огнен белег
не от мен

УТРО В ПРИСТАНИЩЕТО

в стоманено усилие
жълта вие се нагоре
черна тропа
нощта
между вантите
безшумно
се къдри сребърната фльонга
към брега
грохотът на тежките мотори
разцепва крясъка на тишината
в утринта
градът пулсира колебливо
очаквайки алармата
на тръгващите шлепове

НОЩ  В  ПРИСТАНИЩЕТО

баркас рисува

меадрите по водната повърхност

луната плува неспокойна

в басейна на пристанището

танцуват си светлинните рефлекси

върху хоризонталното вълнение

от далечината

сигнал на рог

а мислите пътуват

през нощта

ЛУННА  СВЕТЛИНА

лунен лъч възпява

пред павианите

танците на ливадните треви

в кактуси

мечтае степен вятър

за картини

нарисувани със водни багрила

Превел от немски език

Иван КЕХЛИБАРЕВ          

БЕЛЕЖКИ  ЗА  АВТОРА

Талантливият немски лирик Дирк-Уве Бекер  е роден през 1954 г. Завършва инженерни науки и работи няколко години по специалността си. Председател е на Съюза за изкуство ХАЙДЕ. Издал е две стихосбирки: “Танци на душите” 2002, второ издание 2005г, издателство ГИПФЕЛБУХ и “Каменоломня за думи” 2006г., издателство ЕЛБАОЛ  Хамбург. Членува в няколко писателски съюза, напр. ЕВРОПЕЙСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ КАПФЕНБЕРГ, и печата редовно в органа му РАЙБАЙЗЕН.

През 2020 г. Дирк-Уве Бекер получи медала за заслуги на Ордена за заслуги на Федерална република Германия.

ЖАДНО ПИЕХ

Два месеца вече летиш
към галактика неназована…
Два месеца – стих подир стих – Продължете да четете Калина Вергиева →

ГОЛЕМИЯТ БАРИЕРЕН РИФ

Тръгваме към Големия Бариерен риф. Утрото е свежо, денят обещава да е прекрасен и ние вървим  пеш, наслаждавайки се на всичко, което виждат очите ни. Стигаме брега на океана. Продължете да четете “МОЯТА КРАСИВА АВСТРАЛИЙСКА ПРИКАЗКА” от Стоянка Павлова →

Дневник на рибаря

…Пусти живот, избяга „като куче през хоро” – проклинаше живота си някой.

Откъснах страницата от закачената на пирон пред клекалото в Продължете да четете “Намръщени веселяци” от Георги Йочев →