ИЗРОНЕНИ ДУМИ
Изтърсих трошици от чаршафа
и не забелязах, че съм изронила
и думите
…
А когато после мисълта ми потъна в гърлото
в родилните болки и в небето затворено
видях че врабчетата с пълни стомахчета
и клюнчета насън са отпуснати
в една линия дремят
на която небе и земя се допират
в безконечен брой точки
ЧОВЕШКИ КАПКИ
искам да седна до прозореца
и цяла вечност да гледам
в размноженото Боже лице
което цеди се капка по капка
по стъклената душа на човека
ЕЛЕКТРОННА СПИРАЛА
нашите гени са само ларви в безкрайно море,
в което спят кодовете на времето
с електронна спирала
живота заробваме,
а той и така си умира по веднъж в месеца
в кръв и стомашни болки,
на това място издигаме гроб
без надпис,
защото никой не иска да знае
къде е погребан животът му,
нито къде вече няма живот,
защото по-лесно живеем така,
когато не знаем, че животът ни вече умрял е
ние сме зомбита с илюзията за Бог
сред човечество от единици и нули
разбуди в нас времето, Боже,
пусни ни да тичаме в реката още веднъж,
преди да се върнем във къщи
ЕЛЕКТРОННА ЛЮБОВ
от витрината на желанията днес любовта се продава,
в Книгата с маски, където всеки си има селфи
с duck face на отчаяние,
като поп-ъп на меланхоличното всекидневие,
в общество, в което може да се купи всичко
само за 299 денара и където всичко е с 50% намаление,
а само душата е наистина обезценена
СИНУС: приказка за дробната черта
1.
думите които не си казваме
летят над главите ни
като празни облачета над дробна черта
над къщата без гласни връзки
над страната която никога не я показваме
ако и да я гледаме в очите
2.
думите които премълчаваме
искаме наведнъж да изречем
но се плашим че ще ни вземат
това което никога не е било наше
3.
думите които закопаваме
един ден ще проговорят и ще ни обърнат гръб
и всеки от нас ще си замине в своето време
за да разкаже по свой начин приказката
със свои думи и със своя кръв
и няма да можем да излезем от нея
над дробната черта – тя
под дробната черта – ние
затворени в триъгълника на своето раждане
4.
един ден като гръм ще ни удари
приказката с нашите лица
така слепи и глухи
наистина не знаем къде живеем
наяве или пък насън
5.
един ден и думите които не носим под езика
ще ни отмъстят ще ни изплюят като камъче
и ще ни забравят
а приказките ще живеят в други лица
които няма един-друг да се убиват
та да живее в тях смъртта
и тогава отново ще се измислим
скрити в облачета
над дробните черти и немите триъгълници
всички даже и не научихме
че не трябва смъртта да убиваме
с ГМО със замразени яйцеклетки
и запазени сперматозоиди
…………………..
превод: Елка Няголова
Даниела Андоновска-Трайковска
Родена е през 1979 г.в Битола, Република Северна Македония. Поет, белетрист, редактор в списания, литературен критик, доктор на науките и редовен професор по методика на езика и литературата в Педагогическия факултет на Университета „Св. Климент Охридски“ в Битола. Акредитиран ментор на докторски студии с над 100 научни публикации, участник в значими международни образователни и научни проекти. Съосновател е на Университетския литературен клуб и инициатор за създаването на Центъра за литература, изкуство, култура, ораторство и език, където активно работи и по проекти от областта на литературата. Член е на Дружеството на писатели на Македония (ДПМ) и на Битолския книжовен кръг (БКК), както и на Македонското научно дружество (МНД) – Битола, където е председател на Редакционния съвет. Главен редактор на списанието „Раст“, редактор на списанията „Современи дијалози“ и „Книжевни елементи“. Има пуликувани книги с поезия: „Дума за думата“ (в съавторство със Златко Жоглев и Гордана Стояноска), „Поема за маргините“ (с Гордана Стояноска), „Черна точка“, „Следи от стъпки“, „Три“, „Къщата на контрастите“, „Електронна кръв“, сборник с разкази „Кафе, чай и червено небе“, Преведена е на много езици. Включена е в редица литературни списания и антологии. Лауреат на няколко значими национални и международни награди.