Посей цветя
В нейната градина
Аз пак съм там
Но забрави че ме има
Като плевел прораснал
Като огън не изгаснал
Може би съм едногодишна
Може би скоро ще прецъфтя
Аз ще бъда така безразлична
Преди отново да се самозасадя
Полей ме с отрова
Не се страхувам да умра
Аз вече съм готова
Отдавна знам своята съдба
Да съм едногодишна
да пленявам само сезон
Освободи място в твоята градина
Не ме поставяй в затвор
(не) сбъднати
Да бяхме под небето
Да ми посочиш Вечерницата
Дето най-ярко свети
Дето все до Луната стои
Да ми кажеш че е Венера
И че това сме
Несбъднати
аз и ти
Весела Славева, на 22г от гр. Бургас
…
създател на литературната сцена #ПрочетиМи. Към момента е студент по специалност “Ландшафтна архитектура” в Лесотехнически университет. По нейни думи пише, защото чувства, но приема себе си повече като организатор на събития за млади творци.