Лилия Христова

***

Лъжи –

бездомни запетаи

кръстосват сложни изречения.

Прах от безсмислени тирета

погреба живи думи.

Висока удивителна съм –

няма как да ме изкачиш

с многоточия.

Затварям те в несбъдната рима –

уморено слънце

под една въпросителна.

 

А можеше да бъдеш стих.

 

***

В джоба на утрото –

билет за бърз влак

до неизвестна гара.

Избор на посрещачи –

начало

или край.

 

***

Пред неделната ми врата –

твоите обувки.

Носовете им

винаги сочат навън.

Приличат на

хипопотами,

смълчани в носталгия

по дивите пътища.

Влизаш.

Очите ти остават

върху носовете на обувките.

Пред вратата.

 

Родена в Несебър през 1970г. Завършила начална педагогика в ПУ“Паисий Хилендарски“. Работи като учител в Несебър. Живее в Бургас. Член на Сдружение на българските писатели и Бургаска писателска общност.

Автор на стихосбирките: „ Родена в понеделник“ 2003г., в съавторство с Живка Митова, „Ориса ме Алиса“ 2016г., „ Градина под прозореца“ 2017г., „ Слънчев вятър“ 2018г., „ Мост към тишината“ 2019г.

Сборник с разкази „ Перо от черен котарак“2018г.

Носител на плакет „Христо Фотев“ за поезия, 2016г., Национална награда „ Николай Искъров“, 2017г., първи, втори и трети награди в литературни конкурси в Несебър, Поморие, Свищов, Царево, София, Казанлък, Карлово. С публикации в различни големи литературни списания, вестници, сайтове. Преведени стихове на арабски, сръбски.