На Преско
На този ден преди 3 години
Пак е
Не помня какъв
Небето сега е светло
Като кожата ти
Кафе изстива в чашата
Гледам как равномерно дишаш
Докато все още спиш
Дисонанс
С неравномерния ми пулс
3 години
Откъснатост от почти всичко
3 години
За да бъдеш ти
Свивам се почти до точица
Невинно и по грешка
Капнала върху дрехата
Тук съм
Оставам
Да бдя
Над съня ти
Порастването ти
Смеха ти
Сълзите ти
Друг път няма да ми се случва
Да бъда твоята майка
Знам го
Онова мълчание което не убива
Бездушието у хората
Се стеле като мъгла в тази къща
Временно преименувана “дом”
Тук няма хлебарки
Мен също ме няма
Съществувам въпреки
С гледка море
Загледана нанякъде
Където стените няма да са затвор
Не стени а цели светове
Зеят между нас
В мълчанието което не убива
А прогонва
Всичко
Родена в Благоевград, в Бургас от 14 години. Психолог, майка на две деца.