Зорница Иванова

Преживяваш тъгата на деня на сянка,
горделивата хладина на септември обгръща раменете ти,
и така носиш белезите като наметало.
Никой не те предупреди,
че израстването не е само физическо,
че насекомите така или иначе те виждаха голям,
но в природата няма обяснение за навлажнените очи
след последен разговор,
след неотменимото пътуване.
Щом сезоните и съдържанието на гардеробите се сменят,
любовта придобива лилави оттенъци.
Спомените са разперили криле синини по коленете ти,
ако докоснеш краищата им,
болката отлита.

 

Следобедите на село,
съмнителни в сенките си.
Котката на двора
протяга лапи,
драска коленете на градското дете,
пропуква предпазливостта му,
разчертава тънки линии върху кожата.
Трепет, болка и заздравяване,
като първо изгаряне от коприва
върху мекото на дланта,
като ужилването от пчела,
като сол върху подутините.
Като сродяване със света.

 

МАЙКА, ОТНОВО

Взех с мен увереността ти,
че си се справила добре,
че си отгледала нещо голямо и топло в цялостта си.
Ти взе от мен
сигурните движения на пръстите,
докато знаех, че ме гледаш,
внезапната смелост в акта
да не си сам, да има опора под теб.
Когато сме далече
очите ни уеднаквяват цвета си
металическото синьо се изсветлява
и в несигурностите ти
се извисявам аз, протягам ръка плавно,
прегръщам те и се извинявам
за всяко бъдещо отсъствие.

 

Жената до мен се усмихва на студения екран,
на собственото си въображение
и липса на физически усещания.
Ликът на непознатия под палците ѝ,
синеещ и отдалечен,
желанието е прекроило своята същност
до взиране в притихнал образ.

Силуетът ти бавно се накланя надясно,
чуваш шепота на земята,
вика те,
чувате приказките на животните в почвата,
викат те,
но не за да те погълнат, а само за кратък допир,
като тайната, която се изплъзва в игра на развален телефон.
Какво толкова имаше в този момент,
за да се превърне в спомен?
Може би след години ще разбереш анатомията на сливане
между мига и безкрайността.
Трудно е да знаеш какво ще остане с теб,
още по-трудно е да се предадеш
пред устойчивостта му.

 

Зорница Иванова е родена през 1996 г. в град Варна. Завършва “Медийни и комуникационни науки” във Вестфалския Вилхелмс университет в Мюнстер, Германия, както и магистратура “Бизнес комуникации” в Нов български университет. В момента живее и работи в София.
Дебютната ѝ стихосбирка “Хроники на приликите” е публикувана през 2021 г. (издателство “Арс”). Нейна поезия е превеждана на английски и испански език