Отминаха и тези “игри”, уж европейски, а правилата съвсем нашенски.Борбата между отборите се разви доста грубо и при слаб интерес от страна на публиката.
Най-борбен и успешен се оказа отборът на футболистите. Като представители на този особено атрактивен и популярен спорт, участниците в него успяха да привлекат солидна публика.
Отборът на иновативните спортове го следваше по петите, но как да пребориш най-популярния спорт сред народонаселението!
Отборът на ветераните по волейбол, свикнали да забиват неочаквани и неотразими удари в противниковото поле, този път бяха изненадани с яка забивка. Така им го забиха, че както изглежда положението е неспасяемо.
И този път отборът по спортна акробатика се появи под строй, единен и монолитен, като египетска пирамида. След като си направиха всички акробатики и виждани и невиждани номера, те се оттеглиха доволни и щастливи, готови за нови подвизи и на следващите…игри.
Голямата изненада бе отборът по овчарски скок. Такава засилка направиха, че прескочиха не само високата летва, но успяха да прелетят над главите на още няколко мастити отбори, които с удивление наблюдаваха изненадващия им полет над себе си.
Отборът на катерачите с много труд и усилия най-после се измъкна от пропастта в която се бе сгромолясал след опасното оплитане на въжетата, поради неадекватното поведение на техните водачи и успя да се изкатери до върха. Макар думата връх да не е най-точната, защото това, което изкачиха си е всъщност едно малко баирче в сравнение с оня Еверест, от който се бяха сринали в бездната.
За другите играчи може да се каже, че се включиха по-скоро движени от олимпийския принцип:”Важно е участието.”
Е, не всички могат да са първи. Кой успял, успял, наша България не е…Елада.Ами така де !
Автор: Мина КРЪСТЕВА