Архив за етитет: Елка Василева

Поезия

Елка Василева

ДИВЕРТИМЕНТО

Докато той се люби с китарата

си представям ябълката

обърнала румения си лик

към пътеката към дома.

Звуците щипят

и искам да изохкам

точно сега,

защото болката

се влива някъде надълбоко

и всъщност

боли като песен….

Ще тръгна тихо,

без да ме усетят щурците…

И когато пристигна,

ще целуна ябълката,

преди да я откъсна.

 

ЕЛЕГИЧНО

Шушне вятърът

в листата на крайречните дървета.

Скоро ще разкажат

последната лятна приказка.

Щом я чуя

ще заспя с отворени очи

и затворени очаквания.

Ще спя толкова,

колкото ти трябва

да ме завърнеш.

После

ще се създаваме отново

в кръговрата на неповторимите

повторения.

 

СБОГУВАНЕ С ЛЯТОТО

Животът ни

бе пълен със сбогуване.

Не помним всяко

и не ги брояхме.

Но никога не мога да забравя

когато се сбогувахме

със лятото.

Сбогувахме се и с морето

винаги

когато се наливаха смокините

с оная ароматна жарка сладост.

Смокините…

Как обожавах тънката им кожица,

която се полепваше по пръстите,

по устните,

по зъбите…

Целувките ни

пазеха вкуса им

и винаги си пожелавахме да бъдем

отново при нозете им лъщящи,

когато се изпълваха със сокове

и млечните им сълзи ни изгаряха.

Сбогуването…

Неговият смисъл

е може би единствено в очакване

на следващите

срещи и вълнения.

Отново при морето и смокините

със тяхното невинно съвършенство

затворило кръга на битието

в утробата им

сладостно очакваща.

И искаща,

и знаеща

и помнеща.

 

ПОНЯКОГА

Крия се в лабиринта

от думи понякога.

Правя си леговище от тези,

които спасявам.

Забравените думи

спасяват мен.

Затова ги търся –

да ми открият смисъла,

да заживеят отново…

И благодарно

да изтъкат нишката,

която води към чистия бряг

за споделяне.

 

Критическо четене

Смразяващо конкретен и метафоричен във вълче време на обезсърчение

За трети път препрочитам „Кънтя като мълчание” – дебютната книга на Веселин Веселинов. Това не са текстове, които да се учат наизуст, да се преписват и цитират… Не, това са текстове, които първоначално объркват, а след това се забиват като длето в бигора на душата и започват да оформят съпричастия. Те не се четат на един дъх, често препъват с непоетични метафори, странни словоформи, неологизми и думи, дошли от забравата. Продължете да четете Смразяващо конкретен и метафоричен във вълче време на обезсърчение →