ДОКАТО ПИЯ КАФЕ
Гладната мравка в захарницата
едва ли знае, че захарта е вредна.
Там тя е намерила и спасение, и насита.
Там тя е самотна, но жива.
Пътят на другите мравки
е прекъснат с „Доместос”
или някакъв друг химикал.
А дали е късмет
да си жив и нахранен, но сам?
Мравката се катери по лъжичката,
почти стига ръба –
още малко и ще се спусне към гибелта си.
Поемам я върху ръката си
и й дарявам свобода на тротоара.
Просто една мравка, ще кажете,
много важно, много са!
Но сърцето ми знае – ние, човеците,
има много да учим от мравките.
ЗАВИСИМОСТ
Миналото
върви по петите ни.
Понякога
е толкова близо,
че ни влиза в обувките.
Пръстите му улавят полъха,
който издишва спомени.
Понякога ни захапва
за сянката
и дърпа, и дърпа…
То не знае,
че няма как да бъде
прогонено.
Сраснало се е с нас
и дори да прилича
на продънена лодка,
ние пак го обичаме.
Защото без него
има ли как да срещнем
бъдеще?
КАТЕГОРИЧНО
Чии ли бяха лошите очи,
които зловидяха на живота ни?
Да, случва се от сладост да горчи,
но щастието не търпи да е самотно.
Като целебно светло покривало
се мята то над хора и природа
и дава на надеждата начало,
и е любов – възможна и свободна.
И ако недокоснати останете,
то е защото пазите пространство,
в което няма нови изненади,
но няма и алюзии за празник.
Вина не търсим. Носим своя кръст,
отпиваме от виното узряло.
И дните си, и нощите си дръзко
насищаме със времето си спряло.
Над нас се е изсипал златен рог –
пред щедростта благоговейно коленичим.
Не знаем до кога, но молим Бог
за още малко време за обичане.
КОГАТО СЪНЯТ БЯГА
1.
Нощните мисли са стръвни оси.
Безмилостно нападат съня,
настървени от метаморфозата
на безсилието.
Впиват отровни жила
в крехката неделна отмала.
Омаломощен,
сънят ми се прави на куче
и отръсква будните думи,
които денем упорито се крият .
2.
Котката на ежедневието
дебне канарчето на любовната ни неделя
и се облизва предвкусващо.
Но победата й е само
в среднощната иреалност
на мислите.
Лесно е да я прогоня
и да спася канарчето.
Просто го пренасям в картината,
на която целуваш къдриците ми
и връщаш празниците в календара.
СКОРО
Скоро…
Скоро коридорът ще свърши
пред вратата открехната.
Вече чувам любимите стъпки…
Ще запалим първия огън.
От една чаша ще пием
тръпчиво-сладкия сок
на узрелите спомени.
И ще се влюбим отново.
Ще закачим над камината
нарисувана с жадни пръсти
картина.
Скоро…
Преди да притвори клепачи
небето –
те викам с обратно броене.
СЛЕД ИЗПИТАНИЕТО
Завърнах се сред живите. И светя
сега със кротка крехка лъчина.
Сред свита прозаици и поети
оглеждам се – къде да се стая,
та да не съм невидима съвсем,
ала и да не се равнявам с първите…
Признавам – уморих се от сравнения,
съмнения и колебания, неверия…
Избирам си спокойната река,
с която да изпратя свойте думи,
пречистени от обич и тъга.
Къде ще стигнат? Кой ще ги открие?
От слепота ще бъдат ли спасени?
Не питам вече… В своя полуздрач
аз помирявам суета и мимолетност.
ТОГАВА
„Става течение”
казваш
и отиваш
да затвориш прозореца.
И може би точно тогава
последната секунда на лятото
се измъква на пръсти.
А аз, вместо с шал,
те загръщам с прегръдка.
Елка Василева е родена на 1 ноември1951 година в град Враца. Филолог и журналист. Живее и работи в Бургас. Член на СБП и СБЖ.
Автор на 8 книги с поезия: “И желание вместо забрава” /1991/, “Може би за хубаво” /1994/, “Кръстопът на желания” / 1999/ , “В скута на сянката” /2005/, „ Анатомия на спомена” /2012/, „Неща за обичане” /2016/, „В сандалите на лятото“ /2019/, „Ти“ /в съавторство/, /2021/
Нейни стихове са публикувани в антология “Поети, влюбени в морето”, сборник хайку “Приливна вълна”, списанията “Пламък”, “Литературен свят”, “Простори”, “Но поезия”, “Палитра”, “Море”, “Magazine BULGARIA” и др., както и в множество електронни и печатни издания. Включени са и в издадения в САЩ двуезичен алманах “Сезонът на деликатния глад” (2013). Превеждани са на английски, руски, френски и унгарски езици.
Съставител на 6 сборника с поезия и проза, редактор на повече от 13 книги, сред които на авторите Албена Попова, Недялка Арнаудова, Давид Преждов, Здравко Андронов, Нели Вангелова, Георги Димитров, Стоимен Стоименов, Стоян Шахларски, Румяна Русева, Атанас Попов.
Награди:
1998 г. Национален конкурс “Поетични хоризонти на българката”, втора награда
1999 г. плакет “Пегас” за активно участие в литературния живот на Бургас
2005 г. “Море от вино” първа награда
2005 г. Плакет «Христо Фотев» годишна награда за поезия на община Бургас
2020 г. Конкурс за либрето за детски мюзикъл на АртЦентър “Компас” – първа награда
2021 г. Плакет «Пегас» годишна награда на община Бургас