РЕАЛИСТИЧНО
В този век, безнадеждно объркан,
в този град като скърпена дреха
все по-често засяда на гърлото
невъзможно начало на песен.
Не, не съм по-различна. И искам
да се смея, да мога да плача,
да разбирам и другите истини,
даже тази, с която палачът
къса нишка живот. Пряко болката
ще измия прозорците мътни,
ще запаля в кандилото огън,
за да може да свети отвътре…
И се моля! Проклинам! И пия
на живота от лютото биле.
Долу, в ниското, пъплят ония,
дето нямат ни утре, ни минало.
СПЛИН
Какво безмълвие! Спокойствие…
И скука.
Морето е вода, небето – въздух…
Обвивката ми е метално крехка.
Дали звукът на кубчетата лед
ще е достатъчен да скъса тишината?
Отворена е клетката на тигъра,
примамва го да тръгне
към зеленото…
Но в клетката е сигурно и топло,
нахранен е, и сякаш – в друга кожа.
Ако се вгледам във очите си
кого ще видя?
СЕГАШНО ЗАСТИНАЛО
Засипахме със сажди ореолите,
сърцата си затворихме в кафези.
Превърнахме мечтите си за полет
в модерно производство на протези.
И стана невъзможно да откриеш
човека зад огради и панели.
Едва-едва останали са сили
да отстоиш най-близките си цели.
Рисковано е даже да се влюбиш –
сегашната любов се консумира.
Защо да се обричаме на бури?
Защо ни трябва лозе на баира?
Но някога, в една добра неделя
ще кацне бяла врана върху жицата.
Дано до този ден да оцелеем!
Или поне – да срещнем очевидци.
СЪВЕТ
Не вземайте насила от бедняка –
и в нямането – сам ще ви даде.
Изгубите ли пътя си във мрака,
в дома си беден ще ви отведе,
ще ви нахрани, е, с каквото има,
ще ви стъкми и огън, и легло
и без да назовава род и име
и да оплаква пустото тегло
на утрото с добро ще ви изпрати
и хляб ще ви приготви за из път.
На бедните сърцето е богатство –
то по-голямо е, когато го делят.
АЛТЕРНАТИВНО
Имам толкова време да спя –
цяла смърт.
А сега ще будувам, ще ровя
в най-дълбокото, в лудия свят
на душата си – с мисъл и слово.
Нямам никакво време да спя!
Още пари
в мене дивата страст – да живея!
Високосната нощ си отива,
друга будна ще дойде след нея.
Нямам време. Откъснати мигове,
Тишина под лавина от спомени,
и натрупани толкова дългове.
и в зениците огнена болка…
Нямам време!
Зад мене е билото вече,
нямам право на грешки и риск,
Там отпред се белеят водите на Лета.
Тя, все някога, ще ме приспи.
НАПЪТСТВИЕ
Ако дръзнеш да тръгнеш,
не хвърляй зад себе си тръни,
не затръшвай врати,
не изгаряй висящите мостове…
Има много посоки,
полудели в пътеките стръмни,
но далече е билото,
връх заболо в небе буреносно.
Не заривай огньовете,
скътай някъде връзката ключове,
та дори да е сигурно –
ще обраснат следите ти с бурени
и не ще те дочака
до оградата вярното куче…
Най-далечното стига
който има къде
да се върне.
ПОПЪТНО
Касандро, пророчице стара,
не желая да слушам.
Знам какво ще ми кажеш –
драснато е, съдба…
Всичко в мен прегоря,
че жестока бе сушата,
а кого да нахраня сега
с вкоравения хляб?
Утаеният прах на годините
стига до гърлото.
Спрях при теб не за друго –
за глътка вода.
Много път извървях,
но остава най-стръмното.
Ти не ме изкушавай сама
да погледна назад.
Да, Касандро, пророчице, знам –
нека късче живот ми остава,
но да имам надежда,
че и утре ще съмне за мен.
Пожелай ми душа –
за из път само тя ще ми трябва.
И стори благослов –
да ми стигне до сетния ден.