I.
изход
Разказват, че в джунглите на Южна Америка живее такава орхидея, че човек чак може да го хване страх, ако си я представи. В горната ѝ устна, казват, се намира някаква паничка или вид блюдце, което бавно се пълни с капки вода, изпълва се капка по капка, докато се напълни догоре, много бавно се пълни с някаква мазна течност, тоест необичайно бавно, продължително, всъщност никой не знае каква е тази течност в блюдцето, което се пълни капка по капка, може би е чиста вода, но по-скоро може би е някакъв органичен сок или друго вещество, може би прозрачна, но мазна и излъчваща мирис течност, а когато паничката се напълни с нея догоре, чрез специален улей тя веднага се изпразва малко и така равнището на течността в блюдцето постоянно е само до половината. После долитат пчелите. Това са пчели с лъскава, металически синя окраска, които са били привлечени от уханието на цветето, били са привлечени, по-точно казано, от нещо неизвестно в това цвете, може би от изпаренията на веществото в паничката, може би са били привлечени от нещо загадъчно в това цвете, тоест от нещо в цветето, което е и близко, и далечно, значи от нещо загадъчно, в което можеш без затруднение да се влюбиш, да кажем, ако си послужим с езика на човешките отношения, защото загадъчното всеки път привлича, тоест и тези амазонски пчели също са били привлечени от нещо непонятно в това загадъчно цвете, в което близкото и далечното постоянно се преплитат, без да е ясно как и с каква цел, тъкмо това навярно привлича пчелите, тоест на това се дължи тази страст, съживена в тях по неведома воля на природата, която ги настървява към цветето, все повече към цветето и все повече навътре към него, в това отношение пчелите се проявяват досущ като хората, които също проявяват изявена склонност към непонятните неща и търсят всячески да ги доближат и да ги опознаят отблизо. Това непонятно нещо може да е в течността, стичаща се в корема на цветето, може да е и във воала от ухания, който се спуска около плодника му, или може да е в самото влечение, нито напълно растително, нито напълно животинско, а по-скоро намиращо се по средата между растителното и животинското, което се провира в осанката на това цвете, влечението бавно прониква в осанката му, показвайки се ту в обвивката на насекомо, ту на растение, ту на нещо намиращо се по средата между насекомо и растение, затова водени от своята жажда за познание отблизо, така да се каже, пчелите бързо се запромъкват през мрежата от благовония в това цвете, тласкани от тази жажда за познание все по-навътре, водени от тази страст, която не им дава покой, не ги оставя на мира нито за миг, макар и изобщо пчелите да не знаят какво търсят вътре в цветето, какво изобщо биха могли да намерят в едно малко амазонско цвете, за тях всичко това е нещо непонятно, тяхната страст е сляпа, тоест една страст към непонятното, а всички се вълнуват от непонятното, и пчелите, значи, и хората, а ето, че това е само едно цвете, нищо повече от малко цвете в една гора, в която постоянно вали дъжд, значи в крайна сметка доста по-елементарно устроен от пчелите организъм, но ето че именно непознаването на простотата, великата стихия на това непознаване на простотата, ето че този вечен стремеж към проникване в простотата тласка пчелите към цветето и ги настървява навътре в цветето, така гладни, така голи и така самоуверени, като ги насочва към някаква напълно неизвестна и навярно безумна цел. Винаги налитат по много пчели, без да знаят какво търсят в цветето, зажаднели да се докоснат до аромата, който не прилича на никой познат им аромат на света, обзети от тласъка на своето диво желание, пчелите искат още и още от него, нищо че не могат да разберат какъв е този аромат, откъде се носи той, нищо вече не може да ги спре по техния път, нито да ги лиши от напора им, а всяка пречка даже още повече засилва тласъка на желанието, затова пчелите се струпват и започват да се бутат една в друга, пчела се бута в пчелата, понеже мястото във вътрешността на цветето е тясно, крайно недостатъчно за всички, вътре няма място за нищо, освен за една пчела и за желанието, което тласка тази пчела във вътрешността на цветето, едно място за пчелата и за напора на тази пчела, всички последни неща само едно място за всичко, затова пчелите постоянно се бутат помежду си, принудени да се борят за това единствено място, да се сражават за мястото си в цветето, бутайки се една в друга, една през друга напирайки да влязат навътре, докато накрая във вихъра на борбата някоя по-тромава пчела, забравила напълно за собствения си живот, не падне, завалията, и не пльосне долу, долу в дълбокото, в полупълната с мазна течност паничка на цветето.
Валентин Калинов е роден в Силистра. Завършва философия с психология в СУ „Св. Климент Охридски“.Преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“,сътрудник на ИК „Критика и хуманизъм“, превежда от италиански език (Джорджо Агамбен, К. Гинзбург.