Поетите край морето са особена порода поети. Например тези, които най-представително в българската поезия идат от Бургас, предвождани от Иван Пейчев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Николай Искъров и съвременниците им Марин Маринов и Бина Калс. Тяхното фундаментално поетическо съзнание е различно. То не е континентално. Ежедневното им съжителство с разлюляната материя на водата, лунарната приливно-отливна зависимост на телесната им структура от това непрекъсното движение без край, вечния боричкащ се мирис на рождество и тлен, особената слюдеста светлина, която пилее фокуса на погледа и прави целия тоя свят неустойчив за обективно фокусиране, но устойчив за поетическо превъплъщение, изобщо края на пешеходния път и началото на морския път в неизвестността прави уникално поетическото съзнание на творците край морето. Всеки миг изправени пред мащабите на Битието и истинското предназначение на човешкия живот,те са някак по меки, по смирени, по богоугодни, по изящно-тъгуващи, но и по умъдрено-щастливи от континенталните си събратя, при които хоризонта на сушата е винаги по близко от хоризонта на морето.