1. Завършила сте Полска филология, владеете няколко езика. Превеждате славянски автори на български език. Откъде идва тази Ваша страст?
– Открих за себе си магията на превода още през студентските ми години. Както Вие вече споменахте, завърших полска филология. И още от времето на следването датират първите ми преводи на любимите ми полски поети – Юлиан Тувим, Халина Пошвятовска и Клеменс Яницки. Всъщност, оттогава пиша и поезия. Словото винаги е присъствало в моя живот – и през годините журналистическа работа, и в битието ми като писател, и като преводач. Но да се върнем на превода.
Личното творчество, разбира се, е нещо прекрасно, то е начин да изразиш себе си и своята представа за света – и външния, и вътрешния. Но по-голямо предизвикателство е да направиш съпричастна читателската аудитория с красотата на други творчески светове. В този смисъл преводът е онзи вълшебен ключ, който отваря врати към други Вселени, а работата на преводача е вид свещенодействие.
Обичам да превеждам произведения, в които има много музика, ритъм и неочаквани метафори. Обичам непокорни и своенравни текстове, за които се казва: „Това не може да бъде преведено“. Текстове, които се превръщат в своеобразен Еверест, който трябва да изкачиш. Творби, които ме карат да обогатявам знанията си по една или друга тема, да прелиствам етимологични речници, да проследявам генезиса на думите, което си е чист вид езикова археология. Произведения, за които още от пръв прочит си казвам – «Това е великолепно и заслужава да бъде прочетено от колкото може повече хора.
2. Винаги питам хората, които интервюирам, кой български класически автор бихте искали да преведете на чужд език или обратното?
– Очаквано ще отговаря – не е един. И ще продължа – преди всичко гениалните представители на българския символизъм, сред които Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Емануил Попдимитров…
3. Зам. председател сте на Бургаска писателска общност, познавате нещата в детайли, каква е ситуацията в момента откъм събития в Дом на писателя? Има ли и интерес от млади хора, които да взимат участие или да се интересуват от ставащото?
– За наша огромна гордост Бургаска писателска общност се ползва с изключително висок авторитет не само в страната, но и извън нейните граници. А Домът на Писателя – не случайно изписвам и двете думи с голяма буква – се превърна в една от емблемите на културния живот у нас. Превърна се в онова пристанище, в онази жадувана Итака, към която се стремят всички онези Одисеевци, които носят творческата искра в себе си.
Достатъчно е да се види програмата на Дома, за да се убедиш колко много са събитията, които стават при нас – литературни четения, премиери, творчески срещи, тематични вечери. Важното е, че тези събития обединяват пишещи и четящи от различни поколения, а от година на година интересът от страна на млади хора нараства. И това е прекрасно!
4. Лауреат сте на много национални и международни награди. Доколко съвременните пишещи на български език са познати извън пределите на страната? Според вас, нужни ли са повече усилия нашата ” малка литература” да достигне до по-голям езиков периметър?
– Благодаря Ви за този въпрос. С радост ще отговоря – да, съвременните пишещи на български език автори са добре познати извън границите на страната ни. Нещо повече – съвременни бургаски автори са добре застъпени в престижни световни литературни антологии, техни книги излизат в чужбина, те участват в авторитетни фестивали, форуми, конференции. Така че съвременната ни литература добре стои на световната творческа карта.
Но, разбира се, в тази насока може още и трябва още да се работи. Не случайно сред приоритетите в работата на Бургаска писателска общност е именно международната дейност. Тя дава изключително големи възможности за популяризирането на творчеството на бургаски автори по света. От изключително значение е и преводаческата дейност на наши колеги и приятели, благодарение на които излязоха и продължават да излизат билингва-антологии на съвременна българска поезия. Важна е и ролята и на сайта на Бургаска писателска общност, за който искам да отправя специални адмирации. Изключително четивен е (включително и в чужбина), има висока посещаемост, и вече е въпрос на престиж да видиш творбата си, публикувана в сайта на БПО.
5. Вие самата пишете. Над какво работите в момента?
– Подготвям нова стихосбирка със заглавие «Наръчник за опитомяване на дракони» и ще си позволя в аванс да цитирам нейният пролог:
Не наранявайте дракони,
с блага дума нахранете ламята.
Ако отлети надалеч –
кой ще пази
златната ябълка?