*
небрежно паднало е слънцето
и лежи по очи на тротоара
макар и на земята
то недостижимо не пречи на никой
хората минават през него
но не могат да го стъпчат
не от милосърдие
а защото вече не могат да го видят
само едно дете е клекнало до него
навива го на пръчка и с ръчичката си
се мъчи да го закачи обратно на небето
ДИСЕКЦИЯ НА ТЪГАТА
и сянката даже
иска да стане човек
да усети как я
целуват
или какво е да умреш от страх
*
хората ходят ниско
ниско по земята
и дали когато облаците
паднат сред тях
ще правят сянка
на птиците в небето
ОКТОМВРИ
студен и мрачен
мирише на смърт и поезия
полепнал върху улиците
и тротоарите
за първи път няма кестени
а небето свито на топка
не спира да ни полива със себе си
докато светът отива по дяволите
ни остава само тъгата му
*
толкова много тъга
събрана в шепа кости
и едно дете заченато
в сърцето й
което прави опити да се роди
чрез болка
и тя ще бъде майка
освен на него
и на всички меланхолии
които е заровила дълбоко
в себе си
НЕЩАСТНАТА ЖЕНА
разхожда в парка
прозрачната си кожа
през нея капе есен
от майка си е наследила самота
а от баща й ято черни гарвани
с едната си ръка ги сочи в небето
а с другата се е вкопчила в смъртта
нещастната жена
вечно
ще разхожда в парка себе си
докато децата продължават да събират кестени
Александър Иванов е роден през 1986 г. в гр. София. Средното си образование завършва в 33-та ЕГ „Св. София“. Дипломиран магистър в УНСС, специалност „Международна търговия и развитие“. През 2017 г. Александър Иванов става един от основателите на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“. както и част от редакторския му екип. Организатор и водещ на литературните четения на „Нова Асоциална Поезия“. Негови стихове са публикувани на арабски език в палестинското издание за култура „Алхадас“. През декември 2017 г. излиза дебютната му стихосбирка, озаглавена ‘Изживей ме” (изд. „Фабрика за книги“).