МИГ ПРЕДИ
“Вдигнеш ли ръка, за да погалиш,
разместваш въздуха
на цялата вселена.”
Борис Христов
Понечих да разместя въздуха… но зная, че е още много рано.
Копнежът по едно прегръщане пак натежа на лявото ми рамо.
Понечих да измеря пътя си от теб до закъснялото начало.
И знам, ще парят стъпките… Но пътят се минава с тяло.
Преди да подредя Вселената, ще питам искаш ли ме неживяна
и колко още болката гнездо ще свива в общата ни рана?
А после ще погаля, вярвай ми! И в бурята ти ще остана цяла…
Ръката ми разсича въздуха… Единствена и сигурна. И бяла.
СЪМ
Аз съм утро в очите ти стъмнени,
твърда сигурност в неми съмнения,
взор към утре сред нощите сънени,
сладка пръст след живота, соления,
глътка грях от бокал на праведник,
неизмолена прошка, с вик дадена,
миг живот във плача на столетник,
и лъжа, претворена във вярване…
Аз съм буквите в думите “няма ме”,
но присъствам във низ междуредия.
Това е всичко. Напѝса ме, вярвай ми!
Всички други – словесни смущения.
ЗА ГЛАГОЛА “ОБИЧАМ”, НАКРАТКО
Думите ни са излишни в Рая. Там сърцето няма брегове.
То е действие. Докрая! Пулсът другия с глагол зове.
(Тук съм да опровергая всички твои тъмни страхове!)
Любовта е лаконична, зная… И е просто право на небе.
+ БЕЗКОНЕЧНОСТ
Ние никога няма да спрем, всяка зима е бременна с полет,
всеки срив е така съграден, че да стъпим и литнем нагоре,
всяко зло е раняващо тлен, но нетленни отдавна сме с тебе,
всеки взрив между нас е роден, за да можем звезди да си вземем…
Ние никога няма да спрем – още пътища водят нагоре,
а надолу… единствено с теб ще откриваме тайни простори.
ДИАЛОЗИ ПОД КРЪСТА НИ
“Ако ме помилва с нежност този свят, ще поживея.
Още вечност мога… сто пъти по сто и пет горчивини.
Болката превръщам в сила. Ала мога само с нея!
Няма ли я, полетът ми губи своите криле и висини.”
“С нежност ме помилвай – мога още вечност да съм тук…
В болка ме разпвай, но не пращай сърцето в прокуда.
И дори да забравя на твоето име последния звук,
да не те нарека нито в миг ни Пилат, нито Юда!”
ГРЯХ
Да не опиташ
ябълката на познанието,
умирайки от глад
заради дефицит на смелост.
_______
СЕТИВНОСТ
Оглушала от думи за обич,
срещнах безмълвни ръце.
И прогледнах.
______
ОБЯСНЕНИЕ В… СМИСЪЛ
Говоря на теб
винаги когато
говоря на себе си.
ХОРИЗОНТАЛНА ГРАВИТАЦИЯ
Избухва, ражда слънцето,
изцапа облака в червено.
Кървав пулс е животът.
Изгрев.
Неизбродимо е небето,
поле за сблъсъци на птици.
Светлината е в крилете.
Ден.
Хоризонтът е нож
между тук и нататък.
Мракът не пада.
Залез.
Острият сърп на луната
поряза деня смъртоносно.
Звездите са възкръсване.
Нощ.
Точицата на хоризонта,
която пречи
на слънцето да залезе
зад хребета на живота.
Сърце.
Над луната и залеза
от изток на запад
към тебе лети сърцето.
Метеорит.
Слънцето тупти в дланта ти.
Сътворение.
Ива Спиридонова е родена в гр. Кюстендил. Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългаристика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с книгоиздаване, преподава български и английски език на деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения в София и страната. Съосновател на движението „Нова Асоциална поезия“, член на „Асоциация на младите български писатели“.
В началото на 2018-та година, заедно със Симеон Аспарухов основават Издателство „Библиотека България”, с фокус върху съвременната българска литература.
„Думите МИ”, издадена през 2016-та година (изд. “Фабрика за книги“), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс на БНТ „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”, а през 2018-та е финалист за Националната литературна награда за поезия „Усин Керим”, Чепеларе.
През септември 2018-та година излиза от печат втората ѝ книга с поезия – „Детайли” (изд. „Библиотека България), а през 2019 е номинирана за финалист в четвъртото издание на конкурса за литературната награда „Ваня Константинова”.
През м. май 2020-та година, със стихотворението си „Довиждане до другия живот“, печели специална награда в Националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, гр. Кюстендил.
„От мен до другото безсмъртие“ (изд. „Библиотека България“), е третата ѝ поетична книга, с редактор Камелия Кондова, издадена с подкрепата на Министерство на културата, по програма „Помощ за книгата“ през декември 2020-та година. В същата година книгата е финалист за Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“, Чепеларе.