Зная
“Аз не зная защо…”
Хр. Смирненски
Зная, защо съм на тоз свят роден,
и че ще остана нетленен,
но преди да достигна човешкото аз,
безпросветно се лутах
в бездънната пропаст на мрака!
И кумири ми бяха самозвани,
безбожни сатрапи,
обсебили Божия Трон.
С адски огън прегазват
най-ценния Дар на човека.
Но има възмездие! Времето
не забравя своята присъда.
Сбъдване
Ще изтече и тази братска кръв,
така било е от библейско време,
и ще се срещнем някъде по пътя,
водещ ни към устието на душите ни.
Ще преживеем отсъдените ни
от Бога грехове и ще открием,
Божествената своя същност!
В изстраданото свое битие,
в което длан със длан, душа с душа,
човешки същности се сбъдват!
Дълбини
Разбирам те, разпенено море,
разбирам болката ти и гнева ти,
срещу неканените ветрове,
раздиращи те с наглите си пръсти.
И гребените бели, полудели
разбиват гръд със гръд
и сеят водни пръски
върху лицето ми с очи,
които медитират върху теб,
потапяйки се в дълбините на покоя ти!
Автор: Константин Корадов
Константин Корадов е роден в град Бургас. Завършил е Висшето военно въздушно училище в Долна Митрополия и Военната академия в София. Поетичните му опити започват в началото на 90-те години. Има издадени шест стихосбирки: „Междусъние”2008г., „Ден след ден” 2012 г., „И тишината се разсипа” 2015г., „Фрегатата съшива хоризонта” 2017г., „Моделисимо… и шепот от графита” 2020г., „Крайбрежен пегас” 2021 г. Предстои издаване на седмата му стихосбирка.
От 2006г. Константин Корадов членува в СНЦ „Артпиерия” град Бургас, а от 2016г. е приет за член на Бургаската писателска общност.
Стиховете на Константин Корадов ни показват човек, който е и разумен, и чувствен, овладяващ в развитие магията на стиха, повдигащ завесата на душата, търсейки загадките и чудесата на битието: устрема, вярата, мечтите, любовта. Стиховете пулсират от плът и кръв, дело на благословени от Бога душа и ръка.