ЖЕЛКА АВРИЧ, СЪРБИЯ
Участници в Международен литературен фестивал СВЯТО СЛОВО Бургас
27-30.05.2024 г.
Желка Аврич е родена през 1964 г. в Баня Лука. Завършила е Философския факултет в Нови Сад. Живее и твори в Сремска Митровица.
Пише поезия, проза и есета, литературни рецензии. Публикува творбите си в литературна периодика. Нейни стихове са преведени на руски, унгарски, български, английски, македонски, румънски и словашки език. Член е на Сдружението на сръбските писатели и Сдружението на писателите в Република Сръбска. Носител на литературни награди.
Автор на стихосбирки: Портрет, Обсерватория, Маргиналии, Временик, Съм, Жадувам, Безсъние, Сушти, избрана любовна лирика Песента е нейното второ име. С писателя Ранко Павлович издава сборник сонети Сонетната броеница.
С писателя и преводач Бранко Цветкоски е съставител на Панорама на съвременните сръбски поетеси, преведена на македонски от Б. Цветкоски и публикувана в списание „Книжевно житие“ в Скопие през 2023 година.
КОГАТО ЖЕНАТА БДИ
неподвижна като сфинкс тя бди
от онази кота която е нейното презиме
над нея е само небето и мисията ѝ
тя е наблюдателна кула
граница която не се пресича
опасна мисъл и крайно намерение
сърцето ѝ е всевиждащо око на вълчица
не се плаши от хайки нито от ласкателства
хитро разсейва псета обръща дула
докато смъртта се опитва да я оседлае
след лова ближе раните на своя вълк
точи зъбите на вълчетата си
на бъдещите милостиви кръвници
тя е къщопазителка
смъртоносна нежност
първа и последна стъпка
когато жената бди не знае кое време е
утрото се измъква от мрака като змия от кожата си
това не е за нощ за месец за век
нейното бдение е безкрайно чакане
безшумно безпокойство тихо облекчение
онзи над когото бди всяка нейна въздишка и мисъл
нейн кръвоносен съд и нейна жива плът
жената бди мирно без страх без сълзи
над Ноевите ковчези
пред тъмните вилаети
когато идваме и си отиваме
отнякъде и завинаги
безмълвна като времето вярна като Орис
лицето ѝ е огледало на онези които обича
ръцете ѝ са глинена чаша вретено
бдението ѝ е като вечността
СЕЛОТО, КОЕТО ГО НЯМА
селото
през което преминаваме
го няма на нито една карта
нито в плана за развитие нито в туристическа оферта
до него се стига по памет
и само ако се изгубите
в селото в което пристигнахме по погрешка
има повече къщи отколкото хора
и повече врати отколкото посетители
пред тях седят старци приличащи на пънове
от които никога нищо няма да се разлисти
селото в което спряхме
е обрасло с тишина и гузна съвест
не се чува ни дума ни стон
ни кудкудякане на домашни птици
по стените са некролози
пердетата на прозорците натежават от укор
кучета се прозяват и чакат реда си
портите скърцат от ръжда
прикачени към невъзвратното
и се полюшват щом ги докосне вятърът
в това село идват онези
изоставили себе си
и само при нужда
остават докато не изгори свещта
отиват си бързо и без да се обръщат
селото в което ни доведе случайност
спи сън от който не иска да се събуди
преминаваме бързо
край затворените очи
неприлично е да се взираш в мъртвец.
МЕЖДУ ЗАМИНАВАНЕ И ЗАВРЪЩАНЕ
мъжете заминават на война изневиделица
след неделния обяд
и брачната милувка
стават обуват ботушите си и казват тръгвам
завърналите се от фронта раздират небето със залпове
прославят храбростта и героизма
вампири ликуват
ще има човешко
преди да тръгнат
сбогуват се кратко и нетърпеливо
на прага стоят любими сестри
съпруги със заоблени кореми
и майки с разпукан нар в гърдите си
бащите им стискат ръце стискат зъби
след тях тичат деца кучета и остава войнишки скрап
всичко докато гледката не потъне в прахоляк
мъжете се връщат от война тихо
влизат в живота си като престъпници
говорят безмълвно
събуждат се плувнали в пот от лоши сънища
понякога затварят очи и въздъхват
докато не ги завладеят спомени
докато се разпада всичко заради което са отишли
а безнадеждността нараства като бременен облак
може би след хиляда светлинни години
ще се намерят в бъдещето
ще се завърнат от своите сенки
между тяхното заминаване и завръщане
много смърти
и раждания
ВОДА
дай ми извор
върни ме в утробата
измий мислите ми
роди ме прероди
жадно ми е сърцето
напои ме с чудо
Превод от сръбски: Наталия Недялкова