Ивона Иванова

Панелен живот

нямам време да погледна напред
сънувам че си прибирам прането
по прозореца който има мигрена
като снежинки надничат децата
които се надявам да нямаме никога
носовете им са студени
напомнят налудничаво много на почва

***
През септември

хората нахлуват в мен
като трамвай празен с пътници
Воев дали ще живее отново

***

We were born to be free

мрачното мислене ме замъглява
плачат бедрата ми
като пеперуди на терасата
които четат Стайнбек
и мечтаят за някоя лампа

***

Смърт след пладне

лятото отминава
като пешеходец
колабирала жена на улицата
всеки е обсебен от живота си
другите са просто бонус
гледам себе си на филмова лента
в кино Одеон
как карам колело
преди 20 години
накрая Бог изтрива всичко
с голямата гумичка
остава само душата
да се рее в нищото объркана

***

Self-care

аз съм последната спирка на самотата
без да задъбавам минавам през ръце
мълчанието ти е любимия ми звук
ще ги накарам
да се покланят един по един
в храма на депресията
където съм малък Бог
серотонинов дилър

***

I used to be

искам да се върна няколко спомена назад
когато пак е 1968 и няма подлези
в чернобелият град
хората знаеха как да обичат
сега всичко е порно и целофан
но на никой не му е различно

***

Face your demons

всяка сутрин в огледалото
обвинявайки ретроградния меркурий
криеш торбичките под очите
свиваш зениците
мажеш червило по бледите устни
и гледаш към тавана
от който на малки капчици
пада вината ти
стръв за дявола

***
Най-добре си изкарвам сама

нещо тихо се случва
страх ме е да не надделее
страх ме е когато нямам сили да летя
страх ме е да съм Алиса в задния двор
обичам строежи
и винаги се целя в югуларната

***
some suicides are never recorded

Бог крещи чрез теб
и изведнъж наркотиците стават излишни
пак си малко момиченце
в последния ден в който беше щастлива
после забременяваш от скука
вечността вързана в пъпната връв
на детето ти
изтича между пръстите на акушерката

***
тялото ми е декември
дулото в устата ми
червени стени и усмихнат диван

смърт на 27

Ивона Иванова е родена през 1992 година в град Плевен. Израснала е във Видин, където завършва ГПЧЕ “Йордан Радичков”. През 2017 година завършва Медицина в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2022г. придобива специалност Неврология, от 2023г. е специализант по Спешна медицина. През юни 2022г. излиза дебютната стихосбирка “Асистолия”. Редактор на електронно списание „Нова асоциална поезия”.