За “екзистенциалните паноптикуми и клепсидри” в поезията на Нинко Кирилов
Не познавам лично Нинко Кирилов. Познавам го задочно, от неговите стихове, интервюта из медиите, литературните четения, които организира, от дигиталните му присъствия, където снимките му говорят за отрицания и отдръпване от банални пози, внушават обраност на егото, дават чувство за някаква пилигримност в екзистенциалните му търсения. Не бих могъл да му правя цялостен портрет, като автор, не е нужно. В ръцете ми е последната му книга “Портокал”. Чисто осезаемо обаче, този поетичен идиом създава визуални асоциации за нещо геометрично, стерилно (виж обложката) отколкото заоблено, оранжево или нещо южно, но в своята сърцевина книгата разкрива “геологични пластове” от синестезни метафорични търсения.
“небе с цвят на йогурт”
—
“анхедонии без цвят”
—
“отварям очи, скоби, затварям”
—-
“истините винаги водят към вода”
—
“…изчезва, изчезваш, изчезвам, извини ме, докато изчезвам от еклезиаста на момента”
—
“докторът каза: а в ” амортизация” има ” амор”.
—
“ангелите в нас, които седят сами на пейките си”
—
“боя се, че филтрирам
реинкарнациите ти от преди”
—
“лаконично местя облаците, за да са ти поанти”
—
“любовта е глагол, пеят Massive Attack”
—
“липсата е хапче за сън”
—
“асфиксия на споделените череши”
—
“ужасяващи маски на истините ( мн.ч.) –
само Ницше може да ни плаши с тях”
—
“алибито ми пред боговете”
Поезията на Нинко Кирилов е един еклектичен постмодерен паноптикум. Изследване на тектоничните пластове вътре в нас. Опоетизирана онтология на собствените ни лабиринти. За фразата му е характерна препратката, асоциациите и “слепването” на на пръв поглед несъвместими и необичайни светове.
“затлачени са ирисите ми от перипетии…”
—
“целофанът на момента ни държи в букет”
—
“Зараустровите ни моменти”
—
“пируетът на твоята роклена екзистенция”
—
“На Еньовден късахме билки и болки…”
—
“желираните брегове”
—
“чоплиш в съществуването ми с двойна експозиция”
—
“ако светът ни беше хроматично съвършен”
—
“лъчисти фракции от нещо ангелско”
И все пак, ако търсим някакви допирни точки в лиризирана му проза, нужно е да споменем западни идиоми от типа на Julio Cortázar, Leonard Cohen, Bruno Schulz.
Слави Томов