От болката си родих две деца.
Едното се казва Опит
и е тъжен малчуган,
но зрял за годините си.
Другото се нарича Поезия
и е така гордо, щастливо,
с химикалка в джоба си.
Отглеждам ги с мъка от години,
храня ги със сълзи.
Очаквах и трето,
щях да го кръстя Щастие,
но така и не се роди.
****
Днес някоя ще се омъжи –
фина жена, може би
с феерична дантелена рокля,
бавно вървейки
към своето „Да”.
Днес някой ще умре,
в махагонов ковчег
ще го спуснат в земята,
за да остане там завинаги.
Днес някой ще се роди,
ще му дадат име
и ще каже с очи „Здравей” на света,
без дори да е имал избор.
Днес някой ще влезе в затвора,
тежко пристъпвайки към своята килия,
за да легне върху съвестта си.
Днес и една жена ще чака
един мъж да ѝ каже, че я напуска,
за да хване бесилото на страданието.
А ти, ти как си днес?
Фобии
Страхът от самотата си отива,
когато я заобичаш.
Страхът от високо изчезва,
когато се покачиш върху егото си
и си готов да скочиш.
Страхът от открити пространства
се преодолява, когато отвориш всички врати
към себе си.
Страхът от смъртта те напуска,
когато започнеш да умираш всеки ден.
Цветът на сълзите
Има ли значение
дали е черна или бяла
ръката, която удря,
ръката, която целуваме,
ръката, която протяга, за да даде,
ръката, която държи пистолет
или бебе,
Библията или Корана?
Има ли значение какъв е цветът на ръката,
която бърше сълзите?
Неслучайно те са прозрачни.
Преходна вечност
Ние сме смъртни,
знаеш ли?
Казваш – „Знам“.
Тогава защо ми предлагаш вечност,
ако някой от нас може да си отиде утре?
Ти ще бъдеш скърбящ вдовец,
ще се появи непознатата,
която ще ти подари утеха
срещу по-малко самота.
Ще хвърлиш черните дрехи в коша за пране,
цветята на гроба ми ще намалеят,
после ще увехнат,
и аз няма да мога
да бъда по-мъртва от това.
Лодка
На А. Х.
Хвани ръката ми,
онази, спряла
юмруците на баща ми
и бърсала
сълзите на майка ми.
Хвани ръката ми,
котва за тъжни акостирали кораби
на брега на нещастието.
Хвани ръката ми,
която има белези
от детски падания
и нелепи самоубийства
по неслучили се любови.
Моля те, хвани ръката ми,
защото се давя в себе си,
но заради теб за пръв път
искам да изплувам.
Ембрион на тъгата
Расла съм
под отчаяното сърце на майка ми.
И до днес чувам как се разбива, как се страхува.
Расла съм
до счупените ключици,
до синините.
Може би затова са сини очите ми.
И аз ритах безпомощно,
за да я спася от баща ми,
а тя си мислеше, че се радвам
и ме галеше с ръката, на която блестеше златната халка на една тъжна робиня.
И аз бързах, мамо, да изляза,
за да те защитя,
девет месеца ми трябваха,
а после мълчах цяла година.
Трябваше да се науча да тичам, мамо, за да те опазя,
после събирах сили, за да те спася и го направих.
Затова съм тук,
въпреки че не трябваше.
Аз съм
обречен ембрион на тъгата, мамо…
Кратка биография:
Аз съм Любомира Видева , творческият ми псевдоним е Любел Дякоf. Родена съм на 27.11.1993 г. в град Пловдив. Завършила съм ГХП „Св. св. Кирил и Методий“, след това продължих образованието си в ПУ “Паисий Хилендарски” с бакалавър “Психология” и магистър “Управление на Човешките Ресурси”. Пиша от 10-годишна афоризми, поезия и разкази. През 2016-та година за пръв път бях публикувана в тогавашното списание “Нова Социална Поезия”. През 2018-та година издадох дебютната си стихосбирка – “Сюжети”, редактор на стихосбирката е поетесата – Ива Спиридонова.
Творческият ми псевдоним е съчетание от моето име, името на майка ми и сестра ми. Няколко месеца публикувах стихотворенията си в социалните мрежи без да разкривам пола, лицето и името си. Желаех да бъда харесвана, или не харесвана единствено на база творчеството ми. Разкрих образа си чрез статия в списание “Егоист” , като много хора бяха изненадани, защото мислеха, че съм мъж. Първата ми поява на сцена през февруари 2016-та на литературното четене на “Нова Социална Поезия”. Участвала съм в четения по покана на ОПС. През 2021 г. спечелих второ място в конкурса за поезия “Тази приказка – Живот” със стихотворението “Фобии”.
Била съм гост -автор и съм представяла книгите на редица млади писатели. В края на 2021 г. излезе втората ми стихосбирка – “Ембрион на тъгата”, която е посветена на моето детство, като основна тема е домашното насилие и психологическите отражение на едно дете израстано в такава обстановка. Дарявам 1.67 лв. от всяка продадена стихосбирка на “ Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие”, BCause. Извън поезията, работя в сферата на маркетинга и предприемачеството.