САДИЕ АЛИТИ
ВЕНЕЦ НА ЛЮБОВТА
На зелена ливада
събирам багри от цветя на надеждата,
сплитам венец на любовта.
Буквите на името ѝ
настръхват от ромона на стария извор
и тропота на конски копита.
Белите коне танцуват,
разплитат венеца,
газят цветята,
разпиляват буквите …
На зелена ливада
събирам цветя на надеждата
и сплитам отново венец на любовта
СМЪРТТА НА САМОВИЛИТЕ
От приказките на баба ми знам,
че самовилите вървят
от планина до планина
от камък до камък,
за да помагат на юнаците
и да подслонят влюбените
край падините на Шар-планина.
Дали все още има истински самовили,
за да разпръснат мъглата
над града, скован от студ
и да дарят покой на изтощените?
Самовилите останаха да живеят в приказките…
ВЪРВЕЖ
Край бреговете на очите си
изливам чашата на болката,
хорото, накичено с гердан,
се пробужда от полувековната си
меланхолия.
Недей да обичаш, му казват,
да не си посмял да откъснеш
ябълката на любовта.
Един резън горчив живот
засяда в гърлото ти,
вървежът те прави смел.
ЛИСТО ОТ БЯЛА РОЗА
Раждаш се като листо от бяла роза.
Растеш и се променяш.
Багрите и ароматът опияняват.
Хей, човече,
не ти трябват бодли.
Увяхването
се случва изведнъж,
а хубавият аромат
се придобива лека полека.
И малкото шипове могат да наранят,
а болката да
те остави насред пътя.
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА
САДИЕ АЛИТИ е съвременна албанска поетеса от гр. Тетово, Република Северна Македония. Дипломиран професор по албански език и литература в държавния университет в Скопие. Известна журналистка, преподавателка, общественичка и активистка в областта на женските права.
Автор на близо 20 книги.
Нейни творби са преведени на английски, немски, френски, италиански, български, словенски, турски, унгарски, арабски, и др. езици. Участник в международни поетични фестивали и срещи, носител е на престижни отличия и награди.