Изразът “некои съображения” остана от една отминала епоха. Тогава съществуваха придворни писатели, които ходеха на лов с Големия Оратор, който най-често изрича думите. Тези ловджии не винаги бяха най-талантливите писатели, да не кажа нещо друго, че Терзийски го осъдиха.
Въпреки това имаха живот на благородници, принадлежаха към висшата класа и бяха глезени от Политбюро.
Живях кратко в онзи период. Само до 16-годишната си възраст. Моето поколение е това, което не вярва на сълзи, на политици и литературни журита. Някогашните благородници (писателите материалисти-атеисти) днес са обикновени мишки. Мишкуват ли мишкуват.
Публикувах първия си разказ през 1997 г. като студент във Велико Търново, тогава там излизаше вестник за литература “Арт Форум”, издаван от Валентина Панчева, главен редактор беше Владимир Шумелов. Разказът се казваше “Кучета” и още си го харесвам.
Същата година вестникът обяви конкурс и моят разказ “Хумано” беше награден заедно с разказ на Иван Сухиванов. Тогава за първи път се сблъсках с образа на този човек – снимката му бе публикувана до текста му.
26 години вече това име ме преследва. Излиза оттук и оттам. Чудя се защо в Бургас всички го смятат за фактор. Най-обикновен писател – атеист. Такива с лопата да ги ринеш. Научих номерата на Сухи бързо, още в първите си години, когато се преместих да живея в Бургас. Почти всяка година той е дежурен кандидатстващ за субсидия от Общината за свой ръкопис – обикновено компилира свои стари текстове и им слага ново заглавие. В бутиков тираж, по книжарниците не се откриват. Неговата цел не е да бъде четен.
И после си чака наградите. Защото всички награди трябва да бъдат негови. На него му е за парите. Човекът е беден. Виждал съм го да събира неизползвани захарчета от кафета в Пловдив и после да ги яде – за енергия, казва. Въглехидрати. Баничката е скъпо удоволствие за него. Поради тази причина този гоголевски персонаж трябва да получава наградите. Ако нямат парично изражение, те не му трябват.
Всички награди във всички литературни конкурси по целия свят му принадлежат. Литературата му е на сносно ниво, ако се сравнява с писанията на други амбициозни писачи от неговото поколение в Бургас, той поне е филолог за разлика от бившите работници в Нефтохим, решили на стари години писатели да стават.
Та имам некои съображения относно Сухи, който като герой на Гогол, както вече споменах, буди симпатии, той трябва да бъде разглеждан с литературен интерес именно като такъв, а не като културен фактор, от който да треперят.
Отговарям му тук на едно писмо, в което ме призовава като Секретар на БПО да взема отношение към раздадените награди на 1. 12. 2023. Самото говорене за награди, след като вече са раздадени, е занимание нечистоплътно, Сухи знае това, усеща го, той е чувствителна натура, но се жертва в името на своята истина – трябва да се променят дадените вече награди, трябва да му бъдат дадени и трите награди само на него. Ето го моето отношение – дайте на Сухи награди. Призовавам Нобеловия комитет също да не се помайва. Букър, мукър, пулицър, мулицър, награда ЕМИ (защото е световноизвестен китарист, пръстите му са по-бързи от тези на Ингви Малмстийн), може и един два оскара за режисура и най-добра мъжка роля – малко ли драми е устройвал.
И сега също устрои. И седи отстрана тоз въглехидрат и гледа сеир. И се радва, че му отговаряме. Сухи се храни с нашите отговори. Затова повече не бива да му ги даваме. Нека погладува и в “духовно” отношение. Да не му сервираме нови “духовни” захарчета.
Налага се обаче да се направи нещо с безвкусицата, в която той превърна списание “Море”.
Николай Фенерски