Една книга трябва да има свой облик и характер, да е различима сред изобилието в литературния пазар. Без съмнение „Ръководство по ветроходство“ на Александра Вал не може да остане незабелязана – заради заглавието – с изненадваща алегория и лека нотка ирония, с елегантното оформление и с пестеливия език, както и с факта, че е двуезична, което разширява неколкократно читателската аудитория. Александра е многостранен творец и макар че има активности и достижения в други сфери преди да се афишира като автор, аз бих сложила думата „поет“ на първо място в творческата й биография. Защото прецизният, безпощаден и любопитен поглед на поета влияе върху всяка друга творческа изява.
В стиховете на Алекс няма нищо излишно, те са като свободна въздишка на една душа, която обича да наблюдава – понякога разглобява пейзажа около себе си, в други случаи смело се гмурка в собствените си дълбини.
„Нощта ме очертава,
без да подозира, че не съществувам…
а може и да си въобразявам,
че в киселото мляко има вода
или съм като жабите,
които жадуват суша,
за да се измъкнат
от тинята”
Някои от творбите звучат като поетични аксиоми – кратки, категорични, без нужда от житейско доказване. Например като въвеждащото двустишие:
„Имаш думите.
Сега трябва да ги забравиш“
Или
„Много
мисли
стават
думи.
Малко
думи
истини.
Все
едно,
че ставам,
а масата
е неразчистена“
Алекс проявява смелост и в разширяването на словесното поле. Непоетични на пръв поглед думи като храчка, дъскорезница, ковчег, кисело мляко са на точното си място в нейните стихове. И мисля, че тази смелост има силата да привлече аудитория, което цени експеримента в изкуството и харесва да бъде изненадвана.
Нейните вътрешни пейзажи заразяват с откровеност, със способността да извлечеш поезия от най-прозаичното преживяване. Алекс добавя една различна багра – може би аквамарин – както на корицата й – в доста цветния поетичен живот на Бургас.
Благодарим ти, че се осмели да създадеш ръководство по ветроходство.
Автор: Диана Саватева, 13 март 2023