Знам един Александър Велики, който обичал да завладява света. Хрумне му и току изтърчи да го завладее, скулптирайки себе си сред ръкоплясканията на всички Продължете да четете “ По чехли към Австралия“ от Янчо Чолаков
Архив на категория: Без категория
УЧРЕДЯВАТ КЛУБ „МЛАД ПРЕВОДАЧ В БУРГАС“
Клуб „Млад преводач“ към Бургаска писателска общност ще бъде учреден в Бургас. Събитието ще се състои на 12 август, от 16,00 часа в Дома на писателя в морския град. Продължете да четете УЧРЕДЯВАТ КЛУБ „МЛАД ПРЕВОДАЧ В БУРГАС“
На 24 юни от 18,30 ч. ще се състои среща-разговор с Калин Михайлов
Калин Михайлов е литературовед, есеист и поет, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор e на три литературоведски книги, на сборника с есета „Забравената мая“ (2020), на Продължете да четете На 24 юни от 18,30 ч. ще се състои среща-разговор с Калин Михайлов
Владимир Шумелов за романа на Христо Добротинов
„А КОЙ ЩЕ МИ ПОКАЖЕ ПЪТЯ?“
Още при представянето на последната си книга „В търсене на холивудския прислужник“ в легендарното читалище „Надежда“ във В. Търново (където през 70-те години на миналия век, наред с юридическите си задължения, баща му е бил и председател на читалищното настоятелство) Хр. Добротинов намекна, че следващата му книга ще е посветена на родния град. Още повече, че авторът никога не е късал връзките си с него, често идва тук и близкото и по-далечно му минало винаги са го привличали, а неговите детски спомени са особено ярки, „като стъкълце в картонена тръба“, различни и запомнящи се. Да добавим и онова неповторимо вълшебство, което старопрестолният град излъчва.
Поводът за написване на новия роман е свързан, както казва авторът, с чл. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; на финала на романа земята на дядо му в местността Козлуджа отива в чужди ръце. „Земите бяха близко до къщата на полковника от „Крадецът на праскови“. Успокоих се за загубата с аксиомата, че всъщност историята на човечеството представлява непрекъснат процес на преразпределение на собствеността“ (Хр. Добротинов).
Романът е исторически, доколкото в него са вплетени събития от началото на века до наши дни, но е и съвременен, доколкото протагонистът разказва историята от гледище на съвременността. Разбира се, в този наратив ще открием черти и на Bildung роман, и на любовния роман, на социалния и политически роман, на семейната сага, но по същество осъществената колаборация между минало и настояще, фактология и фикция в случая се оказва успешна. И любопитна с леката мистификация около обединяването и вграждането на две важни за българската литература произведения на родения в Търново Емилиян Станев – „Крадецът на праскови“ (1948; филмиран от Въло Радев през 1964 г., в главните роли – Невена Коканова в образа на Елисавета и сърбинът Раде Маркович в образа на военнопленика Иво Обренович) и „Търновската царица“ (1974; филм от 1980 г. по сценарий и режисура на Янко Янков, в главните роли Камелия Тодорова (Марина) и Стефан Данаилов (д-р Старирадев). Особено любопитна откъм фактологията е изобразяването на места, събития и образи, свързани с Велико Търново от различни исторически периоди – аз самият познавах някои от тях. Други, от близкото минало, участват с имена, които се различават от тези в повестите на Ем. Станев; интересен от гледна точка на литературния историк е паралелът – исторически и художествен – със събития, герои и прототипи, сюжетни особености и реалии в действителността и повестите.
Структурата на романа включва девет части, в които повествованието тече нехронологично. Композиционно началото на „Светулките ще ти покажат пътя“ прелива от Емилиян-Станевата проза, където е използван похватът „разказ в разказа“: „В словото на повествователите единият млад мъж, запазил спомени от детството си, минало през Първата световна война, който се е върнал в родния си град през Втората световна война, другият възрастен учител, който му разказва историята, тази любов е романтична приказка и се помни като романтична приказка“ (Румяна Йовева, „Градът крепост и домът крепост в две повести на Емилиян Станев“, LiterNet, 27.10.2009, № 10 (119). В текста на Хр. Добротинов в началото (ч. I) нараторът-автор е момче, което наблюдава снимките на „Крадецът на праскови“ в Търново. От ч. II започва разказът на бащата на момчето, който фиксира събитията от повестта на Ем. Станев, като сюжетно двете събития се разминават, както и имената на основните герои; за кратко се появява фигурата на цар Фердинанд – веднъж, когато назначава полковника за военен комендант на Търново, и втори – като абдикира от България; виждаме и фигурата на Богдан Филов и съпругата му в следващите части. Наред с автентичните картини от живота, бита и обществено-политическите страсти в старопрестолния град в тази епоха се появява и момчето Емилиян [Станев], тук е и д-р Делирадев (Старирадев в повестта на Емилиян Станев), както и голяма група герои, които продължават развитието си в следващите части на романа. Романовото действие пренася читателя през годините и политическите сътресения, а героите се променят съобразно характера си и обществените нагласи. И малко творческа лаборатория: към заглавието на романа (в ч. V отлични страници за двама млади – синът на инженера и еврейката Мария, които се обичат; „А кой ще ми покаже пътя?, пита момчето. „Светулките“ – отвърна замислено момичето“.); в същата част – в разговор с Емилиян адвокатът Генчо Д. Генчев възстановява убийството на сърбина от стражарите пред вилата на полковника в Козлуджа. Тогава историята за любовта между сърбина и Мариола (Елисавета у Станев) изкристализира у Емилиян – историята от „Крадецът на праскови“.
Новата социалистическа епоха след деветосептемврийския преврат е тема на ч. VI; мястото и героите са същите, но не съвсем (започнало е „време разделно“). Ч. VII e посветена на епохата на т.нар. зрял социализъм. Емилиян умира, а до него е жена му [Надежда]; виждаме и фигурата на Т. Живков, който не успява да види ловния си приятел жив; сменят се картини от последното четене на Станев в читалище „Надежда“; вдовицата отиграва новата си роля – писателят е „безсмъртен“, подарява вилата му на държавата, пише мемоари.
Романът има кръгова структура. Последните две части ни връщат във В. Търново, където разказвачът се завръща за различни периоди от време и по различни поводи след смъртта на баща си през 1995 г. Страната е в Преход, нараторът обикаля местата от детството си, среща се с познати и нови хора, а после следват митарствата около връщането на имота на дядо му в Козлуджа. Помага му Мариола, за която той разбира, че е внучка на „Търновската царица“ (със същото име). По времето на процедурата по реституцията Мариола е убита (подобно на баба си) – по същото време умира и Невена Коканова.
Книгата на Христо Добротинов не е само археология на паметта, той реставрира паметта за един град и неговите жители в няколко епохи, но през различни гледни точки – авторовата, на героите и на писателя Емилиян Станев. Ценно качество в тази проза е нейната лаконичност и точност на детайла – при характеристиката на героите и описанията, иронията, кинематографичността й. Отлична стилистика, доказана и в предишните книги на този автор.
Христо Добротинов. Светулките ще ти покажат пътя. ИК „Хермес“, Пловдив, 2021.
За романа си Христо Добротинов бе отличен с националната награда „Христо Г. Данов“ през 2022 г. в категорията автор на художествена литература.
АНТОЛОГИЯ ПРЕДСТАВЯ БУРГАСКА ПОЕЗИЯ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК
Стихове на съвременни бургаски поети са представени в билингва антология „Поетични перли“ – на български и френски език. Съставителят и преводач Добрина Маринова Продължете да четете АНТОЛОГИЯ ПРЕДСТАВЯ БУРГАСКА ПОЕЗИЯ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК
„Бургас“ от Гергана Георгиева
Бургас!
Не просто град,
а дом на мечтите,
на изобилието,
на всичкото!
Моят дом!
Бургас!
Безкрайната „Александровска“ улица,
случайните срещи на ъгъла,
ароматът, носещ се от Пекарната там.
Бургас!
Детският глъч до Альошата,
допирът до книгите на Хеликон,
широтата на Тройката и бликащият живот там.
Бургас!
Забързани минувачи за уговорка на Компаса,
смях на пейките до Часовника, чак до небесата.
Бургас!
Чарът на „Богориди“,
историята на Грамофона,
по тротоара -разпръснати книги.
Бургас!
Снимки на Морското казино,
магията на Моста,
летни изложби, музика, кино.
Бургас!
Концерти на Охлюва,
Фестивали на фигури от пясък,
сбъднати детски мечти,
морски отблясък.
Летният театър, „Бургас и морето“ побира!
А Морската градина все кани – на кафе, на по бира.
Бургас!
Красивата Флора
и вълшебството на цветята,
привикват от целия свят хора.
Бургас!
Град на всички краски и нюанси!
Град на свободата!
Град на любовта и топлината!
Бургас!
Цветът на небето,
звукът на чайките,
уютът на морето!
Градът все кани на гости,
а Вятърът тихо нашепва –
„Чакам Ви! Елате при нас!
– Винаги слънчев, Бургас“.
В един миг
В един миг се раждаме.
В един миг се топим.
А съдбата своя вечно
градим ли градим.
В един миг раняваме.
В един миг убиваме.
И цяла вечност не стига,
парченцата да събираме.
В един миг се влюбваме.
В един миг грешим.
И един живот е малко,
мъката да изтърпим.
В един миг забравяме.
В един миг падаме.
И изведнъж решаваме,
че най-лесно е да избягаме.
В един миг оглупяваме.
В един миг си спомняме.
Че човеци сме,
но с крила сме родени.
В един миг прощаваме.
В един миг отлитаме.
В един миг всичко забравяме.
И просто обичаме.
Мразя сбогувания
Мразя гари, летища и сбогувания.
Мразя шума на отпътуващи колелета на куфар.
Мразя прегръдки за „Чао“ и „До скоро“.
Мразя стягащото за гърлото „Ще се видим отново“.
Мразя тежестта на тъгата, когато изпращаш някой любим.
Мразя и вкуса на тишината, в която двамата мълчим.
Мразя усещането на раздяла, което в кожата попива.
Мразя силното чувство на егоизъм, което не спира да прелива-
Защото някой, когото обичаш, си отива, а ти оставаш сам, горкия.
Мразя да махам с ръка, когато силно искам да прегърна.
Мразя, когато искам да кажа хиляди неща, но оставам безмълвна.
„Мразя“ – толкова силен глагол, който избягвам.
И уж винаги чувствата си във любов обличам.
Но, може би мразя всичко това, защото прекалено силно те обичам.
Птица
Можеш ли да хванеш птица,
която не може да лети ?
Ако крилата свои не разперва,
знай – не се брои !
Дори и да я хванеш,
не ще я ти опитомиш.
На провал си ти обречен,
щом към слава се стремиш.
Не искаш да я опознаеш,
да проникнеш в нейната душа.
За тебе не е птица рядка,
а поредната в света.
Искаш да я притежаваш.
Нали ловец си ти голям.
И в клетка я затваряш,
без любов, без срам.
Ала птицата е още малка.
Няма опит във това.
Затова и още бърка
притежанието с любовта.
Ще дойде ден за нея,
ще разпери своите крила.
И ще научи твойта тайна,
че лъгал си я досега.
Че казвал си й толкоз време,
че не може да лети сама.
И отлитайки от тебе,
ще ти даде урок във любовта.
Скитница била Любовта
И няма място за носталгия.
И няма място за тъга.
Та това е приказка за любовта.
А тя винаги, дори след бурята, оставя красота.
Случила, неслучила се,
сбъдната или пък не докрай,
преживяната, неизживяната
и тази минала покрай …
Държащата ни будни,
цяла вечер, до зори,
носещата пеперуди,
онази нежната
и онази, дето ни боли …
Минала, сегашна или предстояща,
доста подранила, леко закъсняла,
дето все на тръни те държи,
но все с усмивка те посреща и изпраща …
Онази, която ни дава криле,
която ни прави най-раними,
онази, дето всички възпяват
и за нея се леят рими след рими …
Видиш ли я нея, чуеш ли нейния глас,
ще разбереш, че си е струвала всяка секунда и всеки късен час.
Ще я познаеш. Ще дойде при теб.
Ще я възпееш в песен, ще й нарисуваш портрет.
И няма място за носталгия.
И няма място за тъга.
Радвай се, че до нея докоснал си се,
защото скитница, казват, била любовта.
Автор: Гергана Георгиева
Гергана Георгиева е на 22 години,
от град Бургас. Последен курс
студентка в Софийски университет, специалност „Социология“. Пише стихотворения от 6-годишна
възраст. Участвала е в различни литературни
и поетични конкурси, като сред
най-големите и постижения са Първо
място в Национален литературен
конкурс „Чудо до поискване“ (2018г.),
Второ място в Национален конкурс
„Познание, което не си се осмелил да
имаш“ (2016г.) и превод на
стихотворвнието на немски език и
излагането му в австрийска
библиотека, Трето място в Национален
конкурс на Светият Синод „Въкресение
Христово“ (2016г.), Отличие на
Министерството на младежта и спорта за написване на есе в Национален конкурс „Моля, уважавай моите права, защото…“ (2016г.). Август 2021г., участва в поетично
четене на организация #ПрочетиМи, за
авторска поезия, където публиката
гласува за своите фаворити и е
избрана на второ място.
Гергана Стоянова
КАФЕТО И КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ
Петър беше ухилен мъж на средна възраст, с побелели коси, широко, приветливо лице, спретнат и елегантен, въпреки вече леко тантурестата му фигура. Човек не можеше да го види Продължете да четете Гергана Стоянова
