Пишете художествена литература, публицистика, превеждате, за кое от тези три неща се изисква по-голяма концентрация и интелектуални натрупвания?
Творчеството е най-хитрото нещо – хем се иска да си с „интелектуални натрупвания“, хем не е задължително. А е задължително да пишеш интересно и увлекателно, задълбочено и леко. Макар че други смятат, че трябва да пишат умно. Трети смятат, че трябва да се пише с „писателски хватки“. И всеки от тези писатели може да има право, зависи какво е написал, как и защо.
Публицистиката се пише на един дъх и близо по време до събитията в политиката и обществото, веднага след тях или дори преди тях. Там трябва да се внимава да не се залитне. Защото познавам лично известни писатели, които сега правят интервюта с различни личности и винаги вплитат умишлено радикализирани и злобни въпроси по актуални теми. Което е жалко – за писателския им талант е жалко.
Имате преводи от словашки на български език, кое наше класическо произведение ви изкушава да го направите достояние на чужд език?
„Железният светилник“ и други творби на Талев. Там e и „македонският въпрос“, и „християнският фундамент“, и „българският манталитет“…
Вашите текстове са къси, стегнати, лапидарни. Подготвяте ли в момента нещо ново за читателите?
Имам почти готов един дълъг пътепис „Полет над България“, пешеходен преход от Емине до връх Ком, който може би малко ме разболя, но много ме вдъхнови. Ходехме „обратно“ на „нормалното“ ходене – от Ком към Емине. В момент, в който светът се беше преобърнал наопаки. И се опитвахме да го „изправим“ с варненските приятели и писатели Огнян Антов и Мариан Желев.
Преподавател сте и по български език и литература, имате детайлен поглед върху подрастващите. Бихте ли се съгласили с мнението, че младите не четат?
Много мои ученици четат и дори пишат – дневници, разкази. Нямам идея дали съм им повлиял, това не е важно. Може би работя в такова училище, не е от „най-елитните“ в Бургас, каквито се водят Търговска и Немска, но при мен има чудесни деца, които се опитват да живеят извън виртуалния свят. И съответно стигат до четенето. То е единственият технически метод за самоусъвършенстване – четене на научна, историческа, художествена литература – без значение. Всяко четене гради характер, знания, добри навици, добра лична грамотност. И отваря широки хоризонти.
Секретар сте на БПО, какво по-важно се случва в момента там?
Случва се това, че с помощта на Община Бургас беше осъществена идеята за собствен литературен сайт на нашата организация, за която сега се грижи чудесно писателят и журналист Слави Томов и това начинание доказва, че има алтернатива за бързо и лесно достигане до читателите на 21 век. Един сайт като нашия е лесно да бъде анализиран, да се установи каква е ползата от него – има реални и доказуеми статистики колко читатели влизат в сайта, колко време четат, колко дълго определен текст задържа вниманието им. И това не се прави самоцелно или с някаква нездрава идея за следене – а е само доказателство за популярността на медията. Консервативен съм по природа, предпочитам хартията, предмета „книга“, но сравнението между един литературен сайт и едно литературно хартиено издание е неминуемо. Има място и за двете под слънцето.
В БПО се случват още много неща, всеки месец имаме нов афиш със събития, Роза Максимова е всекидневно на своето работно място в Дома на писателя, Роза Боянова ръководи организацията мъдро и спокойно, без излишни драми и интриги, на каквито сме били свидетели в историята. Винаги казвам, че творческите съюзи и организации са най-трудни за управление поради простия факт, че събират на едно място и се опитват да обединят индивидуалности и характери, които много често са с противоположни виждания, с пъстри убеждения, с най-разнообразни приоритети и ценностни системи, няма как да бъдат в единомислие и да теглят в една посока и е голямо изкуство и истинска дипломация да се удържи това множество от орли, раци и щуки, множество от прекрасни, но ревниви личности да не се разпадне. Определено Роза Боянова се справя с тази задача.