***
Есенна вихрушка
гони листа на верев.
Паркът свети в златно.
***
Чадърена шевица
бродира дъждът.
Небето плаче от радост.
***
Есента почука на прозореца.
Не отворих.
Да не излезе лятото.
***
Счупено доверие
прекроява душата
Сърцето знае.
***
Ябълков цвят,
наоколо розово.
Пеперуди сънуват.
***
Дърветата златни
шепнат ноктюрно в нощта.
Прегръща ги есен.
***
Зелено и равно.
Над Добруджа покълва пролет
с цвят на надежда.
***
Разхвърляни смокинови листа –
гардеробът на Ева
преди срещата с Адам.
***
От старите снимки
(някои с къдрави краища)
се усмихва черно-бяла
младостта ми.
Спомените ми – цветни.
***
Лунната пътека – няма и добра,
полягва над вълните –
златна брошка.
Морето влюбено
си тананика нещо свое.
И мечтае.
В синьо.
Роза Максимова е родена в гр. Варна. Завършила е Руска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – В. Търново.
Автор е на поетичните книги „В средата на мига“ (изд. „Калоянов“, 2000 г.), „Дъждовна жена“ (изд. „Калоянов“, 2004 г.), „Асиметрии / От двете страни на времето“ (изд. къща „Знаци“, 2015 г.), „Споделено в петък. Интервюта“ (изд. „Либра Скорп“, 2019 г.)
Публикувала е стихове и хайку в антологии и периодични издания. Нейни стихове са преведени на английски, френски и руски език.
Живее и работи в Бургас.