Роза Максимова

***

Есенна вихрушка

гони листа на верев.

Паркът свети в златно.

***

Чадърена шевица

бродира дъждът.

Небето плаче от радост.

***

Есента почука на прозореца.

Не отворих.

Да не излезе лятото.

***

Счупено доверие

прекроява душата

Сърцето знае.

***

Ябълков цвят,

наоколо розово.

Пеперуди сънуват.

***

Дърветата златни

шепнат ноктюрно в нощта.

Прегръща ги есен.

***

Зелено и равно.

Над Добруджа покълва пролет

с цвят на надежда.

***

Разхвърляни смокинови листа –

гардеробът на Ева

преди срещата с Адам.

***

От старите снимки

(някои с къдрави краища)

се усмихва черно-бяла

младостта ми.

Спомените ми – цветни.

***

Лунната пътека – няма и добра,

полягва над вълните –

златна брошка.

Морето влюбено

си тананика нещо свое.

И мечтае.

В синьо.

 

Роза Максимова е родена в гр. Варна. Завършила е Руска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – В. Търново.

Автор е на поетичните книги „В средата на мига“ (изд. „Калоянов“, 2000 г.), „Дъждовна жена“ (изд. „Калоянов“, 2004 г.), „Асиметрии / От двете страни на времето“ (изд. къща „Знаци“, 2015 г.), „Споделено в петък. Интервюта“ (изд. „Либра Скорп“, 2019 г.)

Публикувала е стихове и хайку в антологии и периодични издания. Нейни стихове са преведени на английски, френски и руски език.

Живее и работи в Бургас.