Душица Иванович
В ОЧАКВАНЕ НА НОЩТА
Когато стигна до края не деня
ще угася Слънчева свещ
ще вдигна Месечината върху покрива на къщата
ще те повикам заедно да зачакаме нощта
и ще легна в твоите прегръдки
Така ще чакаме смяната на светлината и мрака
целувайки се на границата на разума
докато звезди падат върху нас
на едри капки
НОЩНА УТЕХА
В мрака сваляш белезите си.
Нощта е твоята пещера
в която спомените
приличат на безобидни сенки.
Вече нищо не може да те нарани
докато така бдиш над божията частица
в себе си. И виждаш места
където думите са оставили бразди.
Сутришна свила влиза през щорите
отворени нарчно
да погалят още веднъж
тяло което е щит
срещу нови удари.
Ризата се свлича отново
от раменете ти
и ти си готова
за примирие или капитулация.
ИСТОРИЯ ОТ ПАРКА
Тя хранеше птиците
Ръцете ѝ бяха пълни със златни зърна
Врабчета кълваха от дланите ѝ
Гълъби се бореха за последното семе
Всяка сутрин тя идваше на площада,
за да нахрани птиците
И се връщаше в малкия си апартамент
С празни ръце и пълно сърце
В стаята цареше мъртва тишина
На масата стоеше чаша изстинал чай
и парче твърд хляб
което тя дъвчеше бавно
мислейки за птиците
за онова сладко убождане като целувка
в средата на сухата старческа длан
Тя се усмихваше щастливо
И благодареше на Бога, че не е сама
И от богатството си
може да нахрани птици
Превод Наталия НЕДЯЛКОВА
Душица Иванович е писател, професор по сръбски език и литература, редактор и журналист. След четиригодишен престой в Словакия и 23 години престой и работа в Канада, тя се завръща в Сърбия през 2021 г. Публикува поезия и проза, пише литературни рецензии и обзори. Превежда поезия от английски на сръбски. Сътрудничи със списание САН, което се издава на сръбски език в Канада. Член е на Сдружението на писателите на Сърбия, Сръбско-канадското сдружение на писателите „Десанка Максимович“, Матица сръбска, Института за детска литература, Международната академия по етика със седалище в Индия, Славянската литературна и артистична академия със седалище във Варна, България и Сдружението „Адлигат“. Превеждана е на английски, турски, грузински, италиански, български, иврит и руски език.
Издава книги с поезия: „Сърце на сърцето ми“ (2010), „Звездни пътешественици“, „Небето под краката ми“ и др., сборник с разкази „Пазач на парка“ романите „Пролог за Димитри“ и „Казвам се Астикия“, стихотворения за деца „Любовта е синя черупка, където обитава небето“. Нейни книги са публикувани на сръбски, английски и турски език.
Носител е на престижни литературни награди и отличия: Грамота на Академията „Иво Андрич“ за поезия, награда „Растко Петрович“ за роман, международна награда за поезия в Истанбул, Турция, Специално отличие на италианската асоциация ВербумландиАрт и др.
Душица Иванович е приятел и дарител на Сдружението на семейства и самотни родители на деца с увреждания „Синя раковина“ със седалище в Белград. От 2022 г. е първият посланик на фондация „Дом на надеждата“.