ЯТО
на Емили Дикинсън
израстваме
от ледовете;
снегът подхранва
пъпките ни.
Корените ни
през снежинките
достигат земята
или висят във въздуха.
само слънчевите лъчи
докосват венчелистчетата ни;
всеки алпинист достига
тук нашите скали.
Очите ни гледат право,
отворени към небето,
с нашия аромат
дишат облаци и въздух.
изворите от сърцата ни
се стичат по камъните,
водата изтича като лед
край изворите нощем.
Нашето бяло шествие
се простира от земята до небето,
макар никой нито да
се изкачва, нито да слиза.
ОБИЧАМ
Обичам да събирам пера
от разноцветни птици,
най-вече бели –
мисля, че ще ми помогнат
някой ден по време на полета.
Обичам продължителния поглед към небето,
очите ми пият капка по капка
бялото на облаците
и чистотата на небесата.
Обичам да се рея във въздуха
на крилете на вятъра,
с дърветата и цветята
да си бъбря тайно за вечната пролет.
Обичам да изкачвам
камъни и планини сама –
оттам съвсем друг
изглед се разкрива към земята.
Обичам да мечтая
за морета и платноходи,
защото няма море в земята,
където живея, а само огромни планини.
Превод Николай Фенерски
Поет и преводач. Родена е в Армения, в село Лернадзор, област Сюник. Следвала е математика и журналистика в Ереванския държавен университет, както и английски език в Американския университет в Армения. Публикувала е стихосбирките „Светли пукнатини“ и „От вода и дух“. Превежда класическа и съвременна литература от немски и английски на арменски език. Нейни творби са превеждани на английски, френски, немски, грузински, италиански, румънски, руски, сръбски, босненски и унгарски. Член е на Съюза на писателите в Армения, на Европейската асоциация на авторите „DIE KOGGE“ и на международния ПЕН клуб. Участвала е в редица международни поетични четения и фестивали. Живее в Ереван и работи в Съюза на писателите в Армения като ръководител на отдела за международни литературни връзки.