ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В МОЯТА ПЕСЕН
И НЕЙНИЯ ДЪХ
Ако докоснеш небето,
ще се превърнеш в най-красивия облак
в обсега на дланите ми.
спящите богове ще бъдат неспокойни,
докато ми разказваш
за изворите на любовта.
Ако докоснеш морето,
ще се превърнеш във вълна,
която шепне тихо на звездите
и на поета-мечтател.
Ако помиришеш цвете,
ще се превърнеш в лилава планина,
която слънцето
озарява с целувки на разсъмване.
Ще се превърнеш в извор на бистра вода,
приток и течение на моите подземни реки.
Ще се превърнеш в жив стих,
ще се превърнеш в моята песен
и нейния дъх.
ВИК
сред восъчните фигури,
не можеш да умреш.
Нито от моите стихове,
можеш да изчезнеш.
във всеки стих
ще откриеш заоблените арки
на слепоочията си.
ти робуваш в думите ми,
ключалките ти са моето вдъхновение,
тъмницата ти е моята свобода,
във вика на родена песен.
ДУША
Не можеш да ме прегърнеш,
Аз съм като въздух.
Свикни с това,
Не съществувам, няма че.
Скривам се в тялото на ангел,
в утробата на земята,
в прегръдката на небето.
Призовавам щастие и се издигам
над изгорялия огън
и всемогъщата пепел.
Предавам телесната си броня
на съвършената форма.
Това е моето измерение. Душа.
Превод Наталия Недялкова