***
Дори да мислиш
че си Бог
на спомените си
не ти избираш
кой
да възкресиш
случайно
или не
възкръсва друг
и белезите от пироните
не са по него
а по теб
***
Къде ще стигнеш
ако ходиш
със затворени очи
известно време ще вървиш
по права линия
после ще започнеш
да се отклоняваш
в теб ще наедрява
чувство за опасност
ще спреш ли
ще отвориш ли
очите си
знам
няма как да продължиш
задълго
без някой да държи
ръката ти
тогава ще си смел
като живот
спокоен
като смърт
и в крайна сметка
може би ще се окаже
че ти си този
който води
***
Защо трябва
така безцеремонно
да умреш
все едно родителите ти
да те пратят да спиш
точно когато
обещанията на нощта
придобиват форма
измисли нещо
кажи
че ще слушаш
че няма да се правиш
на Бог
че още не си обзавел живота си
като преддверие
на смъртта
или пък
започни да рецитираш
някое дълго стихотворение
и се молѝ
то
да е по-ценно
от теб
Роден през 1961, София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на 16 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Носител на много награди, сред които „Иван Николов“, „Славейкова награда”, Голямата награда на музея „Башо“ в Япония, „Магията любов“, „Иван Пейчев“, „Пеньо Пенев“. Негови произведения са включени в много антологии в България и в чужбина. Творбите му са преведени на 25 езика и публикувани в над 25 държави. Участвал в много пърформанси, фестивали и четения в България и по света, пише музика и текстове, свирил в много рок групи („Субдибула”, „Тутакси”, „Стенли”, „Кокарда”, Par Avion Band), съосновател на етнорок група „Гологан”. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“. Преподава творческо писане на поезия, работи в Столична библиотека, ръководител на Литературния клуб на библиотеката. Член на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, World Haiku Association и Musicautor.