ЛУНАТА НОСИ В СЕБЕ СИ НИЯЗИ
в куфара и после в самолета,
закача я на немския прозорец
в квартала на работниците
на втория етаж над магазина.
Лицето му изгрява
и теглят го въжета светлина,
не съществуват разстояния.
Рисува с пръст пътеката върху стъклото,
прииждат кротките вълни,
и се шегува вятърът със сребърните риби,
с косите ѝ, с ръба на роклята,
и по гърба приведен на реалността.
Ако пътеките проправят се със ходене,
Ниязи спъва се сто нощи
от перваза до луната и обратно,
пише стихове с латински букви по дисплея:
Snimka ot budeshteto
Lunata e otnovo golyama i chervena
Nosish byalata si roklya
durzha rukata ti i shte izbuhna
v chuvstva
Но разстояния не съществуват.
Долу, пред магазина се веселят съседите
отворили по бира,
оставили прахта във складовете,
в производствата – умората,
сега ще произвеждат
единствено забрава, шум и сбиване накрая.
Непоносимо е разстоянието
от втория етаж до улицата,
щом те притеглят лунни мрежите нагоре.
Откакто е на осем
семейството му тук живее.
Ниязи знае немски, турски и арабски,
бие се геройски с ежедневието,
от телевизора научи български
и от псувните на съседите го знае.
Сега пък срича влюбен в телефона,
до глезени нагазил във живота.
Родена през 1986 в Бургас.
Завършва немската езикова гимназия „Гьоте“ в Бурас, следва политология, европеистика и социална политика в Бремен и Хановер.
Работи с хора в неравностойно положение, консултант е по социални и образователни въпроси, както и специалист по вътрешно- европейска миграция и право.
От 2016 работи творчески с деца и младежи, води курсове и кръжоци по творческо писане по метода на „Езиковите игри“
Публикува стихове в литературни списания като „Море“, „Слово“ и „Златорог“, в сборниците „Митични птици“, „Поезия от магическата къща“, „Парченце залез между пръстите“.
През 2014 издава първата си самостоятелна стихосбирка „Превод на ежедневието“, която печели награда на Община Бургас – плакет „Христо Фотев“. През 2022 г. в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ излиза нейната втора поетична книга „На границата. Поезия в пукнатината“ – книгата е победител в конкурса „Съвременна българска художествена литература без граница“, 2022 на Национален дарителски фонд „13 века България“.
На немски език публикува в алманаха „Немска поетична библиотека“, както и в литературните списания „Колер“, „Етцетера“ и „Свободен Стих“, през 2025 ще издаде първа поетична книга на немски “Многофамилна къща без изглед“.
През 2021 печели награда на Евангелската Културна църква в Бремерхафен и неин стих е разпечатан в огромен мащаб, за да покрие един от църковните прозорци, а през 2022 стипендия на Културния сенат в Бремен за млад автор.
Превежда стихове от и на немски език, организира първото поетично кафене в Бремен.