…
Бреговете потънаха в сладко безмълвие,
по скалите се плисна солена вода,
листопадът и вятърът пак се прегърнаха,
а в града, осветена се спусна нощта.
Пак е зима на прага ни, а децата отново
ще изпращат на север добрите писма,
ще се кичи площада с усмихнати хора
и ще грейне огромна бургаска елха.
Ще е хубаво, толкова хубаво утрото –
споделено и синьо, в предпразничен ден.
А алеите пак ще са млади и влюбени
и ще водят следите ти само към мен…
Бреговете са пусти, в бургаския залив
тишината е миг изживян, споделен…
Този град за такава любов е създаден!
Този град е навярно създаден за мен!
…
Ще седнеш срещу мен, ще ме погледнеш,
по струните зад нас ще пламне джаз,
две силни думи в гърлото ще стегнат
вълнението в дрезгавия глас,
две чаши ще звънят, за да празнуват
остатъците в нашите души,
любим рефрен неволно ще рисува
това, което с теб ще разрушим.
Ти някак ще притихнеш, ще угаснеш
и нещичко, уви, ще премълчиш,
ще скрием спомен в себе си неясен,
вината с вино пак ще изплатим.
А после ще си тръгнем под липите,
тъга ще бликне в моите очи…
Но някъде дълбоко, там, в душите
навярно вече няма да боли.
…
Ние с теб все за другите тичаме,
все решаваме чужди проблеми,
само миг тишина и обичане
у дома се полага да вземем.
Ти на мен, аз на теб – като дишане
в полумрака на нашата стая…
Всичко друго е някак излишно –
като мъничка точка в безкрая.
Аз съм твоето нежно момиче –
приютената обич в ръцете ти,
от години така ме наричаш
и ме пазиш от бури в сърцето си.
Щом целуваш така, както някога,
щом нашепвам най-чистите думи,
ще запалим звездите, а вятърът
ще погали това помежду ни.
Ти на мен, аз на теб – като дишане
в полумрака на нашата стая.
На вратата ни трябва да пише:
„Оставете ги. Вече са в Рая…“
…
Ти ще тръгнеш. Морето ще шепне след теб,
ще те търси отново – за пристан,
ще отмива солени следи в брегове
и ще крие пенливите мисли.
Ще му липсваш. Морето обича така,
както вятърът вече не смее.
Ще разбива вълните си в бяла тъга,
но в дълбокото пак ще синее.
Ще се връщаш понякога, в есенен смях
ще превръщаш спестените думи.
Само къс тишина, оцеляла след тях
ще твори чудеса помежду ви.
Ще си тръгнеш, нали? Ще заминеш оттук.
Но моретата винаги чакат.
И в далечното някакъв шепотен звук
ще напомня най-синьото лято.
Яна Вълчева е на 41г., живее и твори в любимия си Бургас. Пише от дете. Автор е на четири поетични книги – „Дишам спомени“, „Миг след лятото“, „В очите на птиците“ и „Ти ще тръгнеш“ както и на две детски книги – „Чичи и Макс“ и „Вълшебни златни сърчица“. Нейни стихове са публикувани и в редица сборници – „Приятели в поезията”, „Море”, „Всичко за майка ми” и др. Член е на Бургаска Писателска Общност. Инициатор е на проекта „С гласа на Бургас“ към Община Бургас – клипове на стихотворения от любими бургаски поети, изпълнявани от популярни и обичани бургазлии. По нейни стихове са създадени песни, в изпълнение на Галя Ичеренска, Силвия Колева, Жан Шейтанов, Самуел Мануелян.