Виолета Танчева-Златева, Северна Македония

Участници в Международен литературен фестивал СВЯТО СЛОВО Бургас
27-30.05.2024 г.

Поетеса, разказвач, есеист, преподавател. Родена е на 25 април 1968 г. в с. Бориево, Струмица. Завършила е литература във Филологическия факултет в Скопие.Член на Дружеството на писателите на Македония, както и на Асоциацията на преподавателите на Македония. Била е член на редакционните колегии на сп. за литература и култура АКТ и на литературния бюлетин на ДПМ – „Стожер“. Издала е прозаичните книги: „Съновник” (1991), „Завръщания” (1993), „Завръщане в Бориево” (1999), „Цветни писма” (епистоларен роман за деца, 2008). , „Разкази от миналия век” (2022), „Бела сама” (роман, 2023).
Автор е на книгите с поезия: „Моят Пикасо” (2007), „Пленници на мълчанието” (2010), „Огнена” (2011), „Нашата история” (2013), „Година без лято” (2015) , „Пътят“ (2018), „На ръба на света“ и „Капе времето“ (2021), „Глухо време“ (2023).
Тя печели четири награди от конкурса за анонимен разказ на „Андричевите дни на културата“ в Травник през 80-те години; първа награда за проза на анонимния конкурс на Независими издания “Гюрджа” през 1991 г.; наградата “Братя Миладиновци” на Стружките вечери на поезията за 2015 г. за стихосбирката „Година без лято”; Награда “Ацо Шопов” на ДПМ 2018 г за книгата “Пътят”.
През 2022 г. нейният поетичен ръкопис „Глухо време“ е отличен със „Антев златен медал“ на Международната културно-поетична манифестация „Анте Поповски – Антево Перо“.
Нейни стихове и разкази са препяти/преведени на няколко езика и публикувани в няколко списания на сръбски, черногорски, словенски, английски, български, албански, румънски, руски, турски, немски.

КАВГА

Затворен в своята люспа,
привидно спокоен,
светът спи.
Шшш! Не викай!
Ветровете,
които извират от твоя глас
могат да родят космическа буря.
Студът, оплоден от твоите очи
може да донесе нова ледена епоха.
Гневът може да измести
някоя планета от орбитата
и да предизвика слънчево затъмнение.
Аз нямам сили да живея
смазана от такава огромна вина.
А и кой ще спори
със зеления необят
за причинения апокалипсис?

Превод: Роза Боянова

СЛУЧАЙНА

Случайно се срещнахме
на кръстопътя на живота
Без причина
Не казвай че Господ така е искал
По-вероятно е че налудничавата Съдба
е измислила отмъстителен план
за да потвърди теорията за надмощието си
пред лицето на съвременната наука.
Наистина може ли да се обясни с химията?
Съществуват толкова изконни неща
които не можем да назовем в тяхната земност.
Все пак оставаме сънливо сврени под тяхната власт
като пиленца под мекото майчино крило.

Оставете ме да се топля
Утре ще размишлявам за химията.

Превод: Таня Попова

СТЪПКА

Никога не сме сами.
Дори и когато вятърът е освободен
от мирис на човек
винаги е тук
Присъствието.

Като предупреждение
като закана
или собствена запряна съвест.

А толкоз малко ни е нужно!
На стъпка сме
до себе си.

Превод: Димитър Христов