***
Моят замък от книги
се издига върху социалистическа
мебел, сглобена от затворници в Ловеч.
Държи се на няколко винта,
но е доказала устойчивостта си.
В зидовете му има
страници, покрити с избледнели
графитени надписи
и петна от коняк;
подарени книги и посвещения
от различни хора.
Някои си отидоха отдавна,
но написаното остава.
Особено ако кориците са твърди.
***
Помниш още как чайникът
се разтича по печката
и как парата гали обонянието ти.
Между мащерката и липата
се прокрадва мъжки парфюм,
който ти е до болка познат.
Усещаш онзи юли и
онзи декември, когато
топлината се смразяваше.
Мириса на море,
на сладкарницата
до моста, на реката,
на виното, на таксито.
Уханието на сутринта,
която ароматизира с лъчите
си малката стая.
Усещаш вкуса на копнежа –
на загасени цигари и прегоряла слама –
отломки от бъдещето.
Долавяш и мириса на разстоянието,
което ти напомня,
че чаят
ще се изпари.
***
Станах капка смола,
която да полепва по
пръстите ти,
за да не можеш да я
изтриеш.
Да прави кожата ти
грапава
и да споява
отпечатъците ти.
За да не забравяш никога,
когато докосваш
лицето си пред огледалото,
а то се къпе в струите на времето.
Капка смола,
която полепва по ходилата ти,
когато вървиш боса
по тревата между боровете…
ЗАСКРЕЖАВАНЕ
Вместо поредната банална
плюшена играчка
ще ти подаря снежен човек.
Ще те топли със сламените
си ръце и ще се вглежда в очите ти
със своите въгленови зеници.
Ще мълчите до камината
достатъчно дълго.
И ако го допуснеш до себе си,
той никога няма да се разтопи.
***
Понякога се радвам на безвремието,
в което комфортно се заплитат размислите
и остават в нишката на паяка до корниза.
Радва ме металният отблясък на трафика,
който се движи в краката ми.
Сякаш лентите на булеварда плъзгат
по себе си само малките мигове.
Клепалото на млековарката зад мен
отдавна е засъхнало,
а млякото е плиснало по пода.
Понякога ме радва
дори непредвиденият антракт,
когато уличният музикант спира
баналната мелодия,
за да изпуши половин цигара.
Тогава на тротоара се срещат
уличните кучета, мокрите гълъби
и двойките с измамлив ентусиазъм,
а мастилото потича по листа.
ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Къщата на село се продава.
Цената е –
всичките лета на майка ми,
прекарани край реката;
изкривените от труд
гърбове на баба и дядо;
неумолимият ход на дните.
Къщата на село се продава,
защото вече няма кого
дълго да гледаме
с влага в крайчеца
на очите
в огледалото
за обратно виждане.
УРОК ПО ЛИТЕРАТУРА
Познавах Лолита,
разговаряли сме с Маргарита.
В едно кафене се запознах
и с Ема.
В същностите им седеше
женската способност
да забравят.
Срещах ги на различни места
из София,
веднъж в Прага.
После в Петербург и Тулуза.
Един път – във вагон за Австрия
пътуваха и трите с мен.
Последната ни среща
беше на страницата на една книга,
приютила непознато растение –
превърнало се в забравен хербарии.
Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност “Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“.
Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици. Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др.
През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – “Съвпадения”. Негови стихове са публикувани във в. “Литературен вестник”, сп. “Нова асоциална поезия”, сп. “Литературен свят”, сп. “Пламък”, алм. “Зорница”, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г. По покана на музикантите от група “SoulBmoll” пише текста на песента “Нова посока”, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“).
Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс “Никола Вапцаров” (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс “Море” (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс “Мили Дуели” (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021).
Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.
Библиография:
– „Съвпадения“ (2018, изд. „Фабер“)
– „Солени молекули“ (2020, ИК „Знаци“)
– „Апология на сетивността“ (януари, 2024, ИК „Знаци“)