Марио Савчев

УШЕНЦЕ, ТИ НАЙ-ДЪЛБОКО МОРЕ (хайбун)

професорът по физиология обясни, че сълзите ни са солени като океана. нашите очи
са все още рибешки по своите нужди. когато дечицата плачат, очите им се гмурват,
за да избягат от плитчините на болката. светът навън е страшен.

в манипулационната на педиатрията се плаче. милите ни думи са стръв.
не бой се юначе, няма да боли. и потапяш иглата в меката кожа.
рев. подът трепти, отвън майката старее.

никой не иска детенце да плаче – майката я боли, сестрите ги дразни.

днес водят детенце на две. красиво, розово, синеоко момче.
хайде за абокат. повдигнах го от количката, а главичката
му клюмна на моето рамо. ДЦП. по нищо не го познах.
как се казва? Георги. много хубава косичка си имаш, Георги.

половин час иглата не намира вена. сестрите се изнервят. влиза лекар. много е кротко това дете, защо не реве? не може. Боже, по нищо не го познах.
боли го, виж му очите. излизат сълзи, но не плаче.

след близо час – абокат. Георги заспал от умора. по бузите сухи реки.
дайте памуче, сълзите му са в ушната мида, цяло море. майче, ела да го гушнеш.
кое дете е наред? дано плаче с пълно гърло.

сълзи на рибка.
Боже, как солени са
океаните

МОРЕТО Е ЖИВОТ

има ли
по-научна метафора
от морето е живот?

светлината е вълна
звукът –
вълна. електроните,
когато не се срамуват

от пръст и кал
са само мъртвите направени.
ние
живите
от морето идваме
в коремчето на майките

сърцето ми тупти –
вълни, вълни, вълни…
остатъчни вълнения
от нашите хрилати прадеди

любовта ти
на приливи и отливи.
брегове изменчиви;
само хоризонтът
на нашите летни надежди
е винаги същият

 

ПЕРЛЕН НИЗ (танка)

рак отшелник
шест бързи крачета
въртят Земята

Хвърляй! Светът ли ще спре
от едната хартийка?

морски таралеж
морето пак удави
момчешки писък

Ексклузивно: край Балчик
изплува морска мина.

медуза се носи
студени камшици
попарват брега

Така невинни хора
зло ги застига…

 

ДРЕВНИ МИТОВЕ И ГЕНЕТИКА

полужена-полуриба
полумъж-полукон
полужена-полулъвица
полумъж-полубик

къде са техните деца и внуци
всички четвъртина кентаври
и осмина медузи
шестнайсетина русалки
поколения
хора
с малки, странни
прибавки

няма ли някой ковач
в Спарта или в Атина
родил се човек
макар и с копита

или принцеса възпята
във Близкия изток
по-пленителна от океана
само дето
под косата каскадна
сребрее мъничка
едничка
усърдно прикрита
люспичка на риба

никой не желае
полунищо-полунещо
пред почти човек предпочитат
чудовище цяло

 

ДОКЕРИ

черно пристанище
прегърбени кранове
бълкери бълват железни грамади
морето се дипли
зора се задава
загадъчни сенки трасират мъглата

следобед утихва
работници
присмех
цигара
две влажни тела
се издигат в небето
и гърчат се в август
и ловки ръце
ги нанизват на куки
въдици опъват, сядат
и чакат, и чакат
чакане
чакаме

на този скучен свят
няма по-чакани хора
от моряците

цял живот ги чакаме
да им поемем товарите
че да олекне
на жените им

– Какво не бих дал
мене
вечер да чакат така.

– Тихо бе, Ставри…
Рибата уплаши.

вече минути часовете текат

и потното слънце ни капе

отзаде гръмва Гласът
пристигнал е танкер

– Не бързай бе, Ставри.
Остави ги да чакат.

 

Марио Савчев е възпитаник на 91. Немска езикова гимназия. През 2019 г. заминава за Ерланген, Германия, където завършва бакалавър по история на изкуството. От 2021 г. работи към Института по история на изкуството към Friedrich-Alexander-Universität Erlangen-Nürnberg. Занимава се с научна и преподавателска дейност. От 2023 г. следва медицина в същия университет. Интересува се от интердисциплинарни изследвания в областта на невроестетиката и еволюционната психология. През 2024 г. печели голямата награда в десетото издание на Националния литературен конкурс “Море” – Бургас.