ВЕЧЕРТА НА ЧЕРНИТЕ ГАРВАНИ
Тя долетя от далечното кралство на птиците. Беше малка, черна и много чаровна, предвид късите крачка, малките очички и небрежното полюшване на малкото телце. Разбираше от всичко, макар главичката й да беше малка и следователно мозъчните клетки също. Дереше гласчето с крясъци, идващи сякаш от позабравени древни инструменти. Напръв поглед всеки разбираше,че тя е птица на злото, макар крехка и много лесна за улавяне. Подозрителното й появяване насърчаваше останалите птици да крещят, но никой не можеше да надмине певческите й възможности.
От сутринта се беше покачила на клоните на високо борово дърво и заканително размахваше крилца. Очакваните аплодисменти получаваше тържествено, поклащаше глава и очакваше още и още…
Във времето на нейното появяване имаше доста спорове между птичето представителство за нетленното и неосъзнатото, за притчите по адрес на пернистите същества. Многолики и безкомпромисни бяха всички закани, които изпращаха към бъдещите си поколения. Единствено в подхвърлената храна намираха утеха. Захвърлените подаяния приемаха тихо, безропотно и изхвърчаха всеки път, когато най-малкия шум се появяваше.
Един ден станаха свидетели освен на певческите способности на черната чаровница и на нейното ловко препускане към храната на минаващите пътници по трасето на земната кора. Прииска им се и те да можеха да отнемат от вкусотиите, навярно приготвени с разхищение,но навярно и с много опит в кулинарията. Бяха свидетели на новостите, тъй като всеки ден дегостираха от изхвърлената храна,но тайно, когато разхищаващите бяха на далечно разстояние. Намираха за опасно приближаването си до тях, тъй като не знаеха дали нямаше да попаднат в ръцете на някои, които заспиваха и се събуждха до уличните казани.
Новината за рошавата малка гарга и нейните способности се разнесе бързо и предаде нов щрих в семейните птичи гнезда. Те непрекъснато я величаеха и искаха час по-скоро да разберат кое е царството, от което идва и имали възможност да заемат нейното място. Мислеха,че ако поостанат там, ще научат много кралски номера.
Първа се престраши малка бяла чайка. Тя също имаше някакъв опит, но завиждаше на черната гарга за гласа. Граченото я плени още в първия момент, когато я видя на дървото. Опита се както останалите да я аплодира, направи няколко забелижителни скока, за да привлече внимание, но разбра че е невъзможно. Високомерието на гаргата беше пословично. Прииска й се да развенчае славата на тази кокетка. Оправи своята бяла перушина и прелетя над морската шир, за да може да обмисли плана за действие, възможно най- бързо.
Действията следваха едно след друго. Първо потопи перушината си в черната боя, с която рибар се готвеше да боядиса лодката и взе сиренето, което трябваше да засити стомаха му през дългия ден. Следваше най-важното за осъществяване на целта. Трябваше да изчака вечерта,когато ще се появи пред потомъка на кралската особа и ще й се врече във вечна обич.
Тъмната нощ и преструвките в грачене, сиренцето, което носеше като деликатесна храна, накараха малкото перушинесто същество да измие наранената си гордост,предизвикана от нахалството и претенциите на бялата чайка, през деня. Успокоени и двете наивници заспаха под завивките на луната. Но вятърът и дъждът не се съгласиха с плана на чайката, не искаха да й помогнат в осъществяването му. Водата изми боята, а вятъра избута бедното бяло същество от дървото.
Когато слънцето откри падналата мъртва птица, разбра,че беше закъсняло. Черната боя се оттичаше от перушината на бялата птица. Малката гарга, не можеше да си прости,че беше излъгана. Заби своята твърда човка и разкъса плътта. Отлетя незнайно къде, за да не си спомня никога вече за любовта, която допусна дори и за миг в своето сърце…
Елена Инджова 26.11.2019г.
Родена в Бургас. Завършила Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, бакалавър по предучилищна педагогика. Университет „Професор д-р Асен Златаров“ Бургас, магистър по начална и предучилищна педагогика. Специализирала е „Управление на социални услуги за деца и семейства“ към Институт по индустриални отношение и мениджмънт, София и специализация „Организация на административната дейност и процеси“ в Бургаски свободен университет.
Има дългогодишен опит в областта на правата на детето в държавната администрация. Работила е и като общински служител и учител.
Автор на книгите: „ Преоткриване“ /стихосбирка 2019г./, „Да те докосне мисълта/сборник разкази 2020г./, „Лабиринтът н необуздания“/роман 2021г./