Бащите губим многократно:
всеки път, когато
няма кой да изпие бирата в хладилника;
няма кой да изплаши лошите;
няма кой да прегърне майка ти;
по пътя ти към олтара.
Всеки път, когато
няма кой да закрепи живота на раменете си,
та да си починеш
от цялото това носене.
Наследство
Всеки път, когато започна да плача,
първо плача за себе си, после разбирам:
плача за всички жени преди мен.
Плача за майка си, която никога не е била булка,
плача за баба си, за нейните липсващи зъби,
за недоядената бухта в устата ` и, когато умря.
Плача за прабаба си, която е била сираче –
баща `и ще остане завинаги на фронта.
Плача и за нейната майка, за чийто живот не зная нищо,
но чиято болка е също неизплакана.
И ето, предавам на земята тези сълзи,
с които е трябвало да я напоят,
а са се сдържали.
Аз обаче не се сдържам и плача, плача по цели нощи,
в автобуса, в леглото, на пода,
не само за моята лична болка, а за цялата болка
на жените преди мен и на жените след мен,
които са опитвали и ще опитват да живеят така,
сякаш всичко е наред.
Чисто
Този век ни отне разделите.
Вече не трябва да се гледаме в очи при сбогуване,
не се налага да обясняваме, че вината изобщо не е у другия,
че той заслужава нещо далеч по-добро
и че трябва да си останем приятели.
Достатъчно е да имаш Wi-Fi, за да сложиш край на любовта.
Чисто е като професионално убийство –
не оставя петна по пръстите.
Сбогуване с принципите
С лекота ще кажа „не“ на всичко в живота,
в такива моменти с лекота ще отблъсна всеки човек,
но тази дребна, черна, сбръчкана старица
всеки път ме пресреща пред болницата
и всеки път говоря с нея.
Дежурните монети в джоба ми подрънкват с нетърпение,
очите ми сами я търсят
и ако някой път я няма, ще остана навън и ще я чакам.
Само циганката може да ми обещае, че ще съм добре.
Влюбената
тропа с крак и недоволства,
вдетинява се,
не иска да си ляга без него,
за миг не затваря очи, ако го няма,
не спи по цели дни,
иска да ѝ чете преди лягане,
иска целувки преди съня,
топлината му търси,
тялото му придърпва,
не чува алармата за събуждане,
но всяко негово вдишване чува.
Катя Димитрова (1992) е родена в град Раднево. Има бакалавърска степен по журналистика от
Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е завършила магистратура „Продуцентство и
креативна индустрия“ в същото учебно заведение.
Журналист с повече от 12 години опит, Катя е работила във вестник „Сега“, информационна агенция БГНЕС, OFFNews, телевизия BiT и NOVA. Била редактор и главен
редактор на Gospodari.com – уебсайта на предаването „Господари на ефира“. В момента е част от екипа на Investor.bg.
Отличавана е от национални и международни поетични конкурси. Нейни стихотворения са
публикувани в „Литературен вестник“, сп. „Съвременник“, уебсайта на „Нова антисоциална поезия“ и други.
През 2023 г. излиза дебютната ѝ поетична книга „Плач по всички жени преди мен“, издадена от
„Жанет 45“. Стихосбирката е наградена с бронзов „Пегас“ на 52-то издание на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“. Книгата е номинирана за награда „Перото” за дебют, както и за Националната награда „Иван Николов”. „Плач по всички жени преди мен” е отличена в рамките на Националната литературна награда „Владимир Башев”