Абсолютна стойност
Задушна нощ без теб. Какво пък толкова?
Нима влияят градусите на тъгата?
Нима не беше същото в суровия,
безмълвен студ на зимата, когато
заклещена сред тъмното те чаках?
Нима не беше също тъй болезнен
кадансът на съзнанието? Как
край всяка лампа зейваше и ореол от бездна
бълнуващ името ти мрак,
поглъщащ всяка друга мисъл, без остатък.
Сега е просто по-горещо. Аз се чудя
дали живакът всъщност не маркира
колко пристрастена съм да чувствам чудото?
Или пък колко пъти съм умирала
в ръцете ти? Актуалното ниво възбуда?
Кой знае. Тежко скърцат часовете.
И те не знаят вече накъде.
Назад към спомена за теб? Напред ли?
Къде ли ще си ти, облакътен
на маса до прозорец и приветливо
ще го отвориш, и ще пуснеш мен –
насекомото, решено да умре на светло?
С това едва ли имат нещо общо градусите,
съдържанието в чашите, щурците,
пеперудите във нощния търбух
и в моя също. Не. Сега
покрити със разсъдък са ушите ми,
очите стиснати. Дори не чух
как виеше карминената паст на залеза,
как улиците грачеха и как се срина слънцето.
Не видях кога горещата тъга е влязла,
кога е свършил въздухът навън.
Но не открих и смисъла от тъмното.
Какво пък толкова. Към абсолютната,
неизмерима стойност на движението
безброй човеци вече са се лутали
както и аз, със гърчове.
Тъй сякаш нещо развалено е
в подредбата на цялата вселена.
Над тях, над мен, над нас –
безмълвни капчици живак.
Вероятно термометърът е счупен.
Счупен е.
Далекогледство
разтягаш се до безтегловност пред очите ми
какви очи очите на момичето
от раждане до пръст в местоимение
до идиом завой напукана
гора събираща шишарки сричките
в пушек набраздил небето в мен ли си
любов любов вкуса на слюнката ти
разтягаш се до безтегловност ти поточето
какво поточе кой скочи в поточето
напролет в речника реката ни
в комина вятър и порой по ризата ти
каймаците ми бели страници
ела език ела отивай си
колко далеч съм назовала лятото
мъзга по кожата вкуса на слюнката ти
до безтегловност може би напускам
каквото знам каквото твърде близо е
Калиграфии с вода
Тази вечер той дойде с извити въпросителни
на слепоочието, две подути вени
неизползвано мастило,
пулсиращи от мрачно настроение.
Клепачите притиснати
от все още непонятна истина.
Има тук все повече от тъмното
и мъртвите се връщат твърде често.
И както някога, размахват груби
тебеширени ръце сред вечното
течение на нашата река.
Тогава ни се струваше банално лесно.
Въпрос на избор да останеш жив,
с гладко чело, да останеш в светлото.
Но явно не познавахме наклона,
хаотичния размах на почерка си.
Упражнявахме извивките на знанието,
не съдехме – задрасквахме,
не се съмнявахме,
дъската бе зелена и абстрактна.
Не питахме какво се случва после
с тези калиграфии с вода.
Самотната събота
Исус танцува в твоя телевизор.
Камбани крехки, като теб страхливи.
Примижва залезът под сивите
чаршафи на баира и дали
пропусна нещо в празника, тъгата
в онази светлина, във промеждутъка
между леглото ти и чантата с багаж,
в милувката на пардесюто
на баща ти,
изтупа малко прах, поплака…
После пак
усещането за напускане.
Възкресението ти е близо,
но сега
Исус танцува в твоя телевизор.
Свещена чалга и камбани, камъни.
Вероятно си пиян или настинал.
Ветровито е и никой друг не влиза
доброволно в паниката,
само студът от планината,
както винаги.
Танцуваш
сам пред телевизора.
Фотография: Цочо Бояджиев.
Нели Станева родена на 01.12.1983 г. в Русе. Израства в Сливен, след което учи икономика в Германия и живее в Швейцария, където понастоящем работи като куратор в арт галерия CRMI в Лангентал и като фотомодел. Започва да пише поезия и разкази като ученичка, в момента работи върху първия си роман. През годините е била носител на няколко национални награди за поезия, последните от които са първа награда за сонет в конкурса “Лъчезар Станчев” 2022, втора награда в конкурса “Магията Любов” 2023 и трета награда в конкурса “Сол за Живите” на името на Йордан Кръчмаров . Третата ѝ книга с поезия, “Билет за никъде другаде”, излезе през април 2024 от издателство Скрибенс. Обича осветени от слънцето маси на открито, дълги разходки сред гори или градове и всички изкуства, но най-вече музиката, която облагородява сложното и необяснимото. Вярва, че поезията може да живее пълнокръвно единствено като нейна разновидност. https://nellystaneva.com/