ДА СЪМ
Ти отмина…
Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен
и зима…
Павел МАТЕВ
Аз искам да съм облачен, когато те намирам,
да съм флотилия в оспорвани води,
неизбледняващата във безсънни нощи диря
от разредено вино с щипка карамфил.
Да те целувам разгневен, а после да утихвам –
като бенгалски огън, догорял съвсем.
Със вулгаризми ловки и със философски притчи,
разомагьосвам, угнетен и отрезвен.
У мене времето течащо нека е различно,
„обичам те” да изкрещявам мълчешком,
да съм смразяващо конкретен и метафоричен,
да те обагрям във златисто зарево.
Да съм кафез за птицата – свободната ти воля,
дори безземлен, неграмотен и презрян,
да съм упадъчно-благочестив, да те възторгвам
със сини ириси и розова луна.
Очаквам да съм смъртен бог над сластния параклис,
неутолен копнеж за благовонен дъжд,
да обуздаваш бесовете – песовете гладни,
отвътре виещи по много наведнъж.
Когато наболява те разчоплената рана,
смарагдовозелена пролет да ти дам.
И с тътнеща талига в нея да се втурнем двама,
на криеница да играем с юни там.
Внезапно пропастите на морето да ни глътнат,
солта му да запомни нашите тела.
Със розите лъчисти да ни милва лятно слънце,
с оскъдни сили да ни просне на брега.
Да станеш есен бархетна, красиво разпиляна,
да си най-малко ефимерното край мен.
И сякаш жажда, дето във пустиня разломява,
да се обаждам, в мислите ти утаен.
А щом с декември люто устните ти побелеят,
така зиморничава в захарния сняг,
в полумитичен свят грижливо аз да те изтегля,
макар до костите студът да удря чак…
Автор: Веселин Веселинов
Веселин Янков Веселинов е магистър по клинична и консултативна психология. В момента се обучава по докторантска програма на СУ „Св. Климент Охридски”, като негови научни статии са помествани в годишници на университета. Награждаван е в конкурси като „Лирични гласове”, „В полите на Витоша”, „Боян Пенев”, „Георги Черняков” и др. Публикува и в множество печатни и електронни литературни издания. Дебютната му стихосбирка „Кънтя като мълчание” се появява през 2022 година.