Преслава Джонджорова

Кипя

Под минималната температура
Кацат кълбета изпарени поздрави
Възторжени роби на обноските
Очите на безсънието дълбаят кръгове под
Линия
Оставят пояснения за пръстите, угрижените им фаланги знаят
Съседът ще изстине на здрависване

Кипя
А някой горе произвежда зима
Боде се на вретеното
И не заспива
***

Молитвите ми
С хронично заекване
Ме пренасят от реда към ръба на светлото -а-
зът – не допуска грешки
Те допускат него –
Митничари със брадясали огради
Трохите по пода- посоките на света
В случай че ти трябва ориентир за губене

Трябва ми
Невинно разрешение да съществувам другаде
“Защо не искаш да си тук”, питат
Душата мигрира за зимата, записват
“Тежи 21 грама, няма багаж, отказва да запази място”
Намества си бузите, словесния орган, ранения
“Ако те търсят, сме длъжни да кажем, че бягаш”

Мълчалива като скумрия
Влажна като окото ѝ

“Чия си?” Питат
Ничия
***

Как си отива човек

Сгъва на сън чорапите
по чифт причини за вина и оправдание.
Взима Рей в найлонов плик –
албумите със слепи фотографии-
име на загинал булевард,
флакон януарско слънце
за когато спират електричеството.
Ямб от майчино стихотворение,
сезонно ударение, шамар, да си го кажем,
взима.
Да му ползва иглите ако някой молец му обядва със ризата.
Две – три павета да подпират портите на миналото,
в случай, че забрави да целуне котката за чао
да намести пръсти върху срязаната длан –
Онази дясната.
И пръстите – винаги с един по-малко.
Така ни се пада – да се докосваме с един по-малко
на сбогуване.
И с всяко хлопване вратата да краде по част от топлината на ръцете ни.

***

Ембриология на един народ

То не е демократично да го обвиниш
не е съд да протестираш срещу него
не стига да се побереш в абсурдните капели на каприза.
Цинизма църка като мишка –
сантиментално във капана на града.
Кичурите август капят
тихо като персеиди –
престъпно скрили се под облачни поли.
А Бог е алиби,
че любовта не убива далечни.
Очебийно пише генът с грешките
очебийно възпитава на вина държави –
с тъмно тлъсти вени – магистрали бреме.
Печата плът и кръв.
И ражда тиня.
И завързва пъп.
Менюто не предлага повече от фарс и половина
и нищо повече от теб.
Невъзмутими гражданино –
Не и с милост!
***

Утрешна пунктуация

Улиците ще завиват покрай тебе – ходещият в правдата инато.
Инкогнито продавай жито, шалове, портрети
с прах и непознати образи, бомбета –
ако ще си отиват с преходния климат.
Поредното слънцестоене не вещае повече от следващото.
Небцето и земята ще преминат
и ще посеят влага, многоточия, мухлясал прочит;
като хляб, забравен от онези имащите
изстинал – на принципа на кожата.
Любовите с дефектните им чаркове
ще се опитат да поправят очилата ти,
ще се опитат да лекуват дробовете с длани,
грапави от прекомерно галене.
Ако ще се подписваш под трактата за обичането
избирай мъдро име,
което да посреща критиката.
Докато кормиш нара
и се заплиташ в кордата на Откровението
моли се, все пак някой да те помни,
като запетая за забавяне на прочита.
***

Св. Неделя

Незаконно
под църквата са посадили електричество.
Ако ще ровиш в корена да се отскубнеш,
да ремонтираш преводите на архитектурата,
С оголени пети и пръсти
да чоплиш под земята и небцето,
да задраскаш бог от сбогом.
Ще бъде светъл път,
а градът ще се изкъпе в тъмно.

 

Завършила съм Езикова гимназия “Пловдив” в родния ми град. В момента съм студентка по филология –  специалност “Англицистика” в Нов български университет. Работя като преподавател по английски език, отделно специализирам в преводаческа дейност. Обмислям в близкото бъдеще да изучавам и журналистика. Печелила съм награди в конкурси, организирани от БАН, Фондация “Стоил Куцев – Даскала”, къща музей “Петя Дубарова”, както и конкурса “Веселин Ханчев” (2023г).

Пиша, защото словото ме занимава. Знам, че то е тук преди мен, че ще бъде и след мен. И не съм сигурна кой на кого придава форма, образ и звук – аз на езика или той на мен, но се надявам да съм му от полза.