Тя е само на 25, а зад гърба си освен купища награди има вече издадена една стихосбирка (” Човекът, който си тръгва” ) и романа “ Ане”, а нейното име е Камелия Панайотова . Не мисля да използвам клиширани изрази и епитети за писането й от типа на: зряло, умело, талантливо, оригинално, феминистко, фройдистко и т.н., а само ще вметна, че слогът ѝ е обран, плътен, необичаен, а типът й на изказ е чисто западноевропейски. Не мисля да разказвам този забележителен роман тук, защото самата Камелия ще ни гостува в Дома на писателя, Бургас, през месец февруари. Не го казвам от куртоазия, но за това момиче оттук нататък не само че ще продължи да се говори в литературните среди, но интуицията ми подсказва, че този неин роман е белег на някакъв “малък манифест” в женския тип писане, който ще вдъхнови и други авторки, а Камелия с времето ще ни подготви и нещо друго. И все пак, “Ане” е една сензитивна и болезнена история проследяваща израстването на едно момиче, отхвърлено от собствената си майка, и сблъсъка и с околните.
Ето и самото начало: “От детството помня единствено презрението, което изпитвам към майка си”. На посоки отгръщам и “Пианистката” на Елфриде Йеленек “Ерика тук, майката там, двете царства разделени грижливо”, съвсем накратко, това са двата основни персонажа (макар и беглото присъствие на майката), които крепят повествованието.
“Ане” е сензитивен (болезнен) тип женски рефлекс на изразяване. Писане, което граничи най- вече с Die Klavierspielerin, ( 1983) на Elfride Jelinek и с нещата на Virginia Wolf, но и с Other Voices, Other Rooms, (1948) на Truman Capote, Virginia Wolf, със Simone de Beauvoir и Second Sex, (1949), “Спомени на едно порядъчно момиче”, “Сломена жена” ; епикризно- екзистенциалния тип поезия при Anne Sexton, разбира се Sylvia Plath, (The Bell Jar), Patricia Higsmith, Elena Ferrante, (Дни на самота), Amélie Nothomb, Annie Ernaux, Теодора Димова (Майките). Няколко думи и за “бонбонената обложка”, която гали не само епидермално и визуално сетивата ни, но може би е подбрана, за да запълни чисто човешки hiatus – и вътре в нас.