Майка ми казваше – по-добре не пей, а на мен толкова ми се пееше. Не чувах леките отклонения на гласа си, струваше ми се, че пея относително вярно. В това беше проблемът. “Относително” е една посредствена дума. Но Милър* беше казал, че ще пее за Таня. Малко фалшиво, но ще пее. Че най-важното е да иска да да го прави. Ето това е песен! И аз я пея.
С майка бяхме на едни августовски чествания в Роверето**, празници, на които бяха запалили огромни свещи в градския замък, този, който по случайност се намираше в центъра на града. В двора на замъка свещите в саксии наистина воняха, бяха подредени отстрани до красиви алеи от дребни речни камъни. Пресъздаваха средновековна обстановка. Харесвах всичко това. Несръчната инсценировка, рудиментарното отношение на хората, запазили част от средновековието в себе си. Та роверетанци се държаха един с друг все едно са облечени с кринолини. Винаги има грубо кимване или лека усмивка в зависимост от песента.
Изкачихме се на третия етаж по каменни стъпала, тесни и високи. Пушекът на свещите и евтиният восък се носеха навсякъде. Най-горе имаше зала, където оперна певица се вживяваше в етюди от войната с елените и крал Фиймор. Разбира се крал Фиймор е измишльотина, но аз харесах пеенето и поклоните на девойката в кринолин. На терасата се носеше прохладен августовски вятър, камъкът беше топъл, запазил смъртта на онзи свят, момичето пееше по партитура наречена за онзи свят, но светът бе съблякал кожата си, бе нарастнал, слухът му се бе изострил. Майка ми тогава казва:
– Това момиче пее фалшиво, да си ходим.
Оттогава е така. Аз искам да пея, даже искам да направя текстове за прекрасния свят, за красивия свят, да пиша за креозотните храсти, за свещите от лош восък, за искрящите дървета, които се сливат със стъклото на реката. Но не мога да ги измисля истински. Не мога да я измисля истински любовта. И се налага да пея фалшиво. Понякога не издържам и запявам. Фалшиво. Но после се стискам за гърлото.
* Хенри Милър
** Малък град в Северна Италия, намира се на север от Верона по посока към Австрия