ВКУС ДАЛЕЧНОСТ
Кафе на черен пясък
със карамфил и кардамон.
Допълваш алената моя чаша
с 9 капки агаве „Дон Рамон“
И вкус далечност по небцето
полепва във привечер посивяла.
Опушен цитрус, болка, диво цвете
и нотки радост с пухкавото одеяло.
От цял свят вкусове и звук събрала,
звездите бели в дланите ми сгушила.
По Коледа душата ми е шарена и цяла
в безкрайното си тъй любовно (после)вкусие.
КИТКА ОТ КОСИТЕ СИ
И знам, че ще са стръмни стълбите
към онзи тавански прозорец в Колмар,
но задъхана и почти на две прегърбена
ще падам пак на залеза във късния пожар,
за да оставя китка от косите си
в огледалата между покривите остри.
Ще слизам много бавно. Много, много тихо
ще гребна шарена вода за побелелите ти кости.
Цветята, в дланите ми отразени,
ще скрия там, в руините на Форос.
И слънцето ще ръси изгреви след мене,
докато прекосявам континента, времето и хората.
БУРГАСКИ КООРДИНАТИ
Лилаво слънце ден и нощ в косите мои свети.
И ветровете пулса ми раздран люлеят.
Далече ли е, мило, твоята планета?
И място има ли за мен на нея?
Любимите ти четиридесет и две и пет десети
със двадесет и седем-четиридесет и две кръстосани
върху гърдите ми от Коледа насам. И побелели потрепват.
Дано е бърз летящият ти кораб. И все тъй синьо да е точен.
НОКЪТ ОТ ВСЕЛЕНАТА
О, тези сини прозорци във Тоса де Мар е
рисувало морето по жаркото пладне,
когато сиеста е целият космос. И само китара
някъде там под маслините плаче. И жадно, жадно
Синята птица пие вода от моите шепи.
Безветрие. А птицата отлита,
оставя ми индигово перо. Не трепна
и гънка по платната покрай пристана.
На този нокът от вселената – във Коста Брава
сърцето ми притихва в своя захлас,
за да дочака твоето завръщане. И да отплава
заедно с теб. С теб, el pájaro azul de la felicidad.
ТУК И ТОГАВА
С най-яркото червило на зората
прикрива се по устните гримасата.
Усмивка, от претопляне насила прегрята
напуква се до черен пясък и лудо подмятат я
неистовите пориви от север. Този подивял
нюанс на ноемврийското болезнено червено…
Животът ми без раната ти няма как да бъде цял.
И ще проспи оставащото, творящо земно време.
Тук и сега е следлюбов. Не може,
а и не искам с пластове душевен грим
да крия Белега, най-светлия ти Белег, Боже.
Тук и Тогава. Жива съм. И все още с Теб творим.