Година като всяка… Отминават
и тъжните, и празничните дни.
Най-смисленото някъде остава,
най-хубавото в спомените скрих.
Успях да я усетя като истина,
която неочаквано прозрях –
най-смелите поемат всъщност риска
да чувстват, да живеят, да простят…
Свободно я наситих с цветовете си
и себе си отново преоткрих.
Разперих неочаквано крилете си,
света по своя мярка прекроих.
И сбъднах своя полет. А в очите ми
детето в мен празнуваше мечта.
Отива си поредната година,
в която знам, че истински живях…
Яна Вълчева