ВСТРАНИ
встрани от въпроса за централните полета
за развитието
за материалното съотношение на силите
за свободните вертикали и хоризонтали
за важните диагонали
за спечеленото или загубено качество
за овладяното пространство
и за времето
за сигурността на царя
и възможностите за промоция
за координирането на фигурите
е питането
за коректността на жертвата
и саможертвата в някои религии
НИЩО МОЕ
пиша толкова рядко че забравям
пунктуацията главните букви в абревиатурите
и големите наративи
забравям ръкописните шрифтове
и жанра ръкостискане
забравям света преди пандемията
и свободното придвижване
дори мастилото теглото на хартията
и свободата онлайн
забравям също
прословутата дистанция с четящия
когато ме питат от упор
пишеш ли още
вдигам рамене
и не признавам нищо
от пещерните рисунки до подлезите на гарите
нищо мое
което да си струва
бащинството
СВЕТЪТ ПРЕДИ
липсва ми светът преди пандемията
преди изобретяването на интернета
и социалните мрежи
преди световните войни
и парната машина
липса ми светът преди изнамирането на стремето
преди лъка копието и каменната брадва
светът преди овладяването на огъня
светът в който не можеш да паднеш от коня
нито да засаждаш притчи
нито да жънеш проклятия
свят без отвъдност и без възкресения
свят в тоталността на сетивата
като полумесец в зеницата на котката
. . .
някой ден ще направя
от благороден метал
паметник в цял ръст
на последната бълха
от последната котка
на последния човек по Ницше
така волята за власт
ще е в дългата сянка на монумента
по залез
когато пътят се удължава
дори отвъд опашката на котката
когато целта е най-далеч
и миналото е недостижимо
когато бълхата е
на пиедестала по обед
ще е само точка
център на мита за вечното завръщане
точка на съобщително изречение
с низходяща интонация
в края на прогнозата за времето
на някой остров или полуостров
понеже и пространството е от значение
НАЗАД
остарявам всеки четвъртък
с няколко столетия
слушайки
точно този оркестър
и знам че това е
единственият ми шанс
да добавя толкова
към възрастта си
и да натрупам география
Антоний Петров Димов е автор на 6 книги. Пише поезия и проза. Работи в БНР, Радио Шумен. Завършил е Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Участник е в литературни инсталации и пърформанси. Бил е жури на Националния студентски литературен конкурс “Боян Пенев”, на Националния конкурс за поезия “С море в сърцето” и регионални конкурси за ученици. Живее в Шумен.