ΜΙΚΡΉ ΠΡΆΣΙΝΗ ΘΆΛΑΣΣΑ
Οδυσσέας Ελύτης
МАЛКО ЗЕЛЕНО МОРЕ
Одисеас Елитис
Малко зелено море, тринайсетгодишно момиче,
как бих искал да те осиновя
да те пратя да учиш в Йония!
Да научиш мандарините и пелина.
Малко зелено море, тринайсетгодишно –
от кулата на фара по пладне
да обърнеш слънцето и да чуеш,
че съдбата се пренаправя и как
от хълм, та на хълм
все още си разговарят
нашите далечни предци
и поддържат въздуха като статуи.
Малко зелено море, тринайсетгодишно,
с бяла якичка и панделка –
да влезеш през прозореца в Смирна,
да ми опишеш отблясъците на покривите,
от „Господи помилуй”, та до „Да се свети”
и с малко Северняк, малко Леванте,
вълна по вълна
да се върнеш обратно.
Малко зелено море, тринайсетгодишно,
да те сложа за сън като престъпник
и да откривам
дълбоко в прегръдката ти
камъчета отломени – думите на Боговете,
камъчета отломени –
откъсите на Хераклит…
ΑΝΟΙΧΤΌ ΓΑΛΆΖΙΟ / НЕБЕСНОСИНЬО
από τον Οδυσσέα Ελύτη /
Колко лесно е да се приплъзна от очите ти към небесата,
от маркуча за поливане – към лицето на морето,
от малкия ти пръст – към звездата на зефира.
Обнадеждаващо предчувствие за светлина, простор безбрежен.
Това, което със очите виждам,
то ме храни.
Храни ме това, което
със сетивата си улавям.
Прохладно тяло на крайбрежието или вятър,
глобуса на сън неуловим или балон сапунен,
географията на девствеността ти, дето
мен не ме зачита.
И парче коприна за намачкване.
Корубата на стъклена камбана, знак за глухите
да наметнат с корк* най-драгата си кукла.
Моята кукла е, твоята кукла е
небесносинята,
онази дето разсъблечена танцува,
пробождана от звездните лъчи,
къпе се в морето нощем, гъделичка
по носа щурците.
Ала ни капчица от напоената с лазур зора,
ни хитростта в на славеите възкресението,
нито на замайването пумпалът, ни прималяването
в оня час, разпръскващ пух и перушина в празното –
не пие ни едно от тях от извора ти.
От извора ти, който се нарича свобода.
Из “Вариации върху един слънчев лъч”,
Παραλλαγές πάνω σε μιαν αχτίδα,
превод: Елена Янева
________
* коркът е бил (и все още се използва) основен материал за изработка на спасителни жилетки и пояси, бел.пр.
ЖЪЛТО / ΚΊΤΡΙΝΟ
Момичета розе разискрено разхвърлиха
рано-рано гласове бенгалски и цветове
кънтящи
в далечния параклис на поненте*…
Адет и – данн! разля се
с камбанения удар вятърът
и цялото крайбрежие наред – адет и данн!
адет и данн! – пасе сред полуделите звънчета…
И ето ги вървят сега до кръста голи
като рогозени платна отвъд с зърнó карминено кокетно косо сведен житен клас
със пеперуда
върху дясната гърда бунтовничката
Три четири шестнайсет осемдесет или стотица
вървят гълчат чедата на земята
повелителката на тревите
идат и издишват струи плам
с тромпетено ехтене над харманите
подпалват сухото сено топят алтъни
прекадяват с минзухарен прах коритата
за водопой на сушата така
че се тресе всемирът цял
Беснее със канарени откоси етерът
блести в светкавици
ври със сяра по брега кипи с тръстики в
равнината
Девойки, не! С какво сърце сега
ще могат да се втурнат славеите!
Недейте! Колко шурнала вода ще трябва
за да разцъфтят верандите! Небето
как да се сбере в една черупка розова,
Момичета,
как да успее светлината
да се съизмери със очите ви!
_____
*поненте, боненте, буненди – от италиански ponente, πουνέντε на гръцки –
западният вятър според Розата на ветровете в Средиземноморието, бел.пр.
превод: Елена Янева